Само преди една година Моника Пуиг беше извън топ 100, а печеленето на мачове беше рядкост в кариерата й. Сега тя е в топ 35 и през сезона има повече победи, отколкото записа през миналите два взети заедно.
Въпреки че тя тихомълком подобри ранкинга си и ставаше все по силна, едва ли някой очакваше да триумфира със златен медал на Олимпиадата, но ето че беше най-високо на подиума, а по пътя си се с прави с две шампионки от Големия шлем.
Моника направи историческа победа, защото се превърна в първата жена с медал от Игрите и донесе първо олимпийско злато на Пуерто Рико в историята.
„Още не мога да повярвам какво се случи миналата седмица – сподели в интервю Пуиг вече няколко дни, след като страстите са отминали. – В третия сет имах преднина, но си казах, че трябва да съм много внимателна, защото Кербер вече няма какво да губи. Накрая едва повярвах, че всичко е приключило.“
Златната медалистка разкри, че преди решаващия двубой е излязла с настройката да се наслади на момента, но след първия сет през главата й са започнали да минават мисли за златото: „През третия сет пък се опитах да съм максимално фокусирана, но когато имаш толкова сериозна преднина, няма как да избегнеш емоциите.“
Пуиг отдаде голямо значение на турнира във Флорианополис и обясни, че още там се е опитвала да не се поддава на емоциите. Тактиката й работила неизменно през цялото време, а единствено се пропукала при 5-0 в третия сет на финала на олимпийския турнир.
„Обясних на всички, че този сезон ще съм много търпелива след разочароващата 2015-а. Имах си, разбира се, спадовете и някои ужасни седмици. Подобрявах ранкинга си постепенно и никой не говореше за мен досега. Сега е моментът ми и искам да покажа на света коя съм“, закани се шампионката.
Запитана дали се чувства по различен начин на Олимпиадата, тя отговори: „Единствената разлика е, че се състезавах за медал и бях в олимпийското село. Работата ми не е по-различна, знам на какъв тенис съм способна. Въпрос на време беше да повярвам в себе си. Знам, че ще има седмици, в които ще отпадам още в първи кръг, както и такива, в които мога да стигна до финала. Едно нещо обаче никой не може да ми отнеме – олимпийското злато.“
Пуиг обясни, че иска да се наслади на момента и да празнува в Пуерто Рико: „Печелиш първия си медал на първата си Олимпиада само веднъж в живота. По специално е от триумф на турнир от Големия шлем. Ще имам много възможности да победя в Шлема, но възможността за златен медал е веднъж на четири години.“
„Гордея се от мястото, от където идвам. Всеки път, когато се прибера в Пуерто Рико, плача. Дори и да не съм прекарала там целия си живот, винаги се прибирам, за да прекарам време с членове на семейството ми. Винаги ще съм пуерториканка!“, заяви Моника, която е убедена, че най-доброто предстои за нея. Плановете й засега са да продължи доброто си представяне без да поставя излишно напрежение върху себе си.
„Гледах видео от ситуацията по улиците, когато съм била на финала, няма никакви хора. Това е и един от редките случаи, в които не е имало престъпления в Пуерто Рико. Било е благословен ден на тотално щастие, невероятно“, завърши Пуиг.
TennisKafe.com
