Ема Радукану взриви света на тениса. Вечно усмихната, чаровната британка спечели US Open от квалификациите, без да загуби сет и от позицията на №150 в света.
След финала прекрасното ѝ настроение бе видно и на пресконференцията, но въпреки това успя да даде сериозни отговори на въпросите, които получи:
„Още от самото начало знаех, че ще е труден мач, защото Лейла показва невероятен тенис, отстрани няколко представителки на топ 10 тази седмица. Знаех, че ще трябва да покажа най-добрата си игра. Просто се опитах да се фокусирам върху следващата точка. Имаше някои чудесни битки. Трябваше да се потрудя сериозно и в двата сета. Горда съм, че успях да победя.“
Относно това дали преди Уимбълдън е вярвала, че до края на сезона ще спечели трофей от Големия шлем, тя отвърна:
„Не, нямаше да повярвам – в началото на сезона на трева точно бях приключила с изпитите си. Имах три седмици за подготовка преди първия ми турнир. След това се подобрявах с всеки мач, всяка победа.“
„Уимбълдън беше неописуемо преживяване. Четвърти кръг, втора седмица – не можех да повярвам. Помислих си – какво великолепно постижение.“
„Но останах гладна за успехи и след това. Работих здраво след сезона на трева. Нямах много почивка. След това веднага се насочих към САЩ. С всеки мач и турнир, с всяка седмица надграждах увереността си и подобрявах ударите. Всичко това даде резултат днес.“
„Да успея да изпълня някои важни удари, които дойдоха в ключовите моменти – това беше просто резултат от всичко, което научих през последните пет седмици.“
Макар да натрупа много мачове, тръгвайки от пресявките, тя стигна до титлата не само без загубен сет, но и без да премине през нито един тайбрек. Въпреки това обаче сподели, че не мисли, че успехът ѝ е дошъл лесно:
„Дори на хартия да не загубих сет, смятам че срещнах много трудности във всеки от мачовете си. Мога да подбера моменти, в които изоставах. Дори таблото да показваше едно, динамиката на точките в геймовете сочеше друго – имаше много маратонски геймове с дюсове. Важно е, че преминах успешно през тях.“
„Мисля, че това, което сторих добре по време на турнира, бе да натискам опонента във важните моменти, в които имах нужда от това. Може би затова не загубих сет, макар всички двубои да бяха изключително трудни.“
По време на една от дългите точки във финала Радукану се подхлъзна и нарани крака си:
„Беше 30-30 или дюс. Беше изумителна точка. Тя изпълни прекрасен бекхенд по линията, аз давах всичко от себе си. Драскотината на коляното ми всъщност беше много неприятна.“
„Не исках да спирам, защото смятах, че ще наруши ритъма ми, предстоеше ми да сервирам при 30-40 и не исках да имам толкова дълга почивка след точка… Но просто не можех да продължа. Не ми бе и позволено, защото коляното ми кървеше.“
„Съдията каза, че трябва да бъда третирана на момента. През това време опитвах да мисля за това какви ще са тактическите решения в следващите точки, как щях да се опитам да ги изпълня.“
„Да се изправиш пред брейкбол след 2-3 минути почивка не е лесно. Смятам, че успях да се представя добре в напрегнатите моменти.“
За всеки млад тенисист първата титла от Големия шлем е една от големите мечти. За Ема тя вече е реалност:
„Винаги съм мечтала да спечеля титла от Шлема. Просто си казваш тези неща – казваш: „Искам да спечеля титла от Големия шлем“. Но да имаш вярата, която аз имах и всъщност да успееш действително да триумфираш на „мейджър“ – не мога да повярвам, че се случи.“
„Като малка основно си визуализираш момента, в който печелиш – как ще празнуваш с екипа си, как си проправяш път към тях, просто ги виждаш след мача. Това се повтаряше в главата ми последните няколко вечери. Заспивах с тази визия в съзнанието си.“
На въпроса дали си представя какъв ще бъде животът ѝ като шампион от Големия шлем, тя отвърна:
„Не съм мислила за това, ако трябва да съм честна. След мача си взех душ, направих същите рутинни неща, както всеки път. Не мисля дори за това кога ще се прибирам. Нямам идея кога ще е това. Нямам идея какво ще правя утре. Просто се наслаждавам на момента.“
„Наистина мисля, че е време да изключа всякакви мисли за бъдещето, всякакви планове или програми. Нямам никаква идея. В момента не ме е грижа за нищо по света, просто се наслаждавам на живота.“
Радукану се превърна в първата британка от Вирджиния Уейд (1977) с титла от Шлема, но не смята, че това ще промени много в играта ѝ и ще ѝ донесе допълнително напрежение.
„Не чувствам абсолютно никакво напрежение. Само на 18 съм. Пускам свободно ръката си срещу всичко, което се изправи срещу мен. Така приемах всеки мач в САЩ. Донесе ми трофея, така че не мисля, че трябва да променям каквото и да е било.“
