Елена Рибакина разкри, че е имала здравословен проблем малко преди Уимбълдън и по тази причина не е имала особено високи очаквания за представянето си на Шампионата. Световната №23 влезе в клуба на „мейджър“ шампионките, след като триумфира над Онс Жабур на финала в Лондон, но историята е можел да бъде много по-различна.
„С екипа ми положихме невероятни усилия, за да стигнем дотук. Последните няколко месеца не бяха никак лесни, тъй като страдах от можество травми. Малко преди Уимбълдън се разболях и не успях да се подготвя по най-добрия начин. Това обаче се оказа скрита благословия, тъй като свалих значително очакванията към себе си и влязох в турнира много по-спокойна и освободена, отколкото може би щях да го направя при нормални обстоятелства. Ако трябва да съм честна, преди две седмици мислех повече за подготовката си за US Open, отколкото за Уимбълдън“ – сподели Рибакина пред сайта на WTA.
„Бях много спокойна и това ми помогна да достигна сравнително лесно до втората седмица на турнира. С приближаването до финала обаче ставах все по-нервна. Като цяло последните две седмици бяха прекрасни. Наистина се насладих на времето, прекрано в Лондон, тъй като имах възможност да бъда със сестра си, с която не се бяхме виждали от месеци“ – сподели световната №23.
Родената в Москва тенисистка разкри кога е започнала метаморфозата ѝ в играча, който е днес.
„Сезон 2020 започна много добре за мен. Всичко се развиваше в моя полза. Дори в дните, в кито не се чувствах особено енергична, някак успявах да давам всичко от себе си и да пласирам невероятни удари. Все още пазя клипове от мачовете ми от този период. Всичко ми се получаваше. През последните години ми се случиха много неща и натрупах доста опит. В същото време обаче пандемията от Covid-19 обърка сериозно плановете на всички. От психологическа гледна точка онези няколко месеца бяха много трудни не само за мен, но и за всички тенисисти“.
Рибакина смята, че винаги е подхождала по правилния начин в тренировките и е притежавала необходимите игрови качества, за да печели най-големите трофеи. Това, което ѝ е липсвало досега, е било нужното самочувствие.
„Ясно е, че много ми се иска да бях постигнала този успех на по-ранен етап от кариерата си. В крайна сметка обаче ако говорим за тренировки, както и за много други важни фактори, с екипа ми свършихме чудесна работа. Въпреки това обаче смятам, че все още имам нужда да се развия психически. В нашия спорт никога не знаеш какво ще с случи в следващия турнир. Мисля, че притежавах необходимите качества, но просто не си вярвах достатъчно. Този триумф обаче със сигурност ще ме зареди с много увереност за следващите турнири“ – заяви шампионката на Уимбълдън.
Тя разкри и как е успяла да развие играта си на трева до степен, която да ѝ позволи да спечели най-престижния турнир на тази настилка.
„Преди първия си турнир на трева като професионалистка бях сигурна, че няма да се справя добре, тъй като бях играла на тази настилка само при девойките. Бях тренирала на тревни кортове само два дни и нямах никаква увереност. Спомням си, че първият ми професионален турнир на трева беше в Хертогенбош и треньорът ми постоянно ми казваше, че притежавам уменията за тази настилка, но трябва да повярвам в себе си. Миналата година загубих на осминафинала на Уимбълдън и ми беше много тежко. Тогава за пръв път повярвах, че наистина могада играя на трева, но тази година бе по-трудно, тъй като преди Уимбълдън изиграх само няколко мача на тази настилка и не бях максимално добре подготвена“.
Рибакина бе попитана и за поведението си след мача. Непосредствено след последната точка тя не показа почти никакви емоции, но на пресконференцията се разплака.
„На пресконференцията се разчувствах, защото мислех за родителите си. В подобни моменти е почти невъзмжно да сдъежиш емоциите си. По-добре е да хвърлиш ракета на корта, отколкото да се разплачеш на пресконференция (смее се). Родителите ми направиха много жертви в името на кариерата ми и винаги са ме пдокрепяли. Макар да не бях сигурна дали ще стана професионалистка, те не спряха да вярват в мен, защото виждаха че тренировките след училище ми доставят удоволствие и че се забавлявам на корта. Винаги съм мечтала за титлата от Уимбълдън и е наистина невероятно, че тази приказка се сбъдна“ – завърши играещата за Казахстан тенисистка.
