Когато Новак Джокович победи Роджър Федерер, за да спечели четвърта поредна титла от ATP World Tour Finals, той не само приключи със стил един от най-добрите сезони в историята на тениса, но също така сложи край и на сезон с двойна доминация. Световният №1 при мъжете и първата при дамите Серина Уилямс превърнаха 2015-а в година на исторически индивидуални постижения.
През януари, когато двамата спечелиха Australian Open, някои от нас на шега се запитаха дали е възможно да спечелят и Голям шлем, без да имаме идея колко близо всъщност сме били до истината. Това не се случи, но те бяха на общо три победи от него.
Серина и Новак не са първият случай на двойна доминация в тениса. През 1984-а Джон Макенроу завърши с баланс 82-3, а Мартина Навратилова спечели три от турнирите от Шлема. Четири години по-късно Щефи Граф и Матс Виландер направиха крачка повече – тя спечели Златен шлем (четирите мейджъра и Олимпийските игри на сингъл), а той завърши с три титли от Големия шлем.
Интересни са общите характеристики на тези двойки. Макенроу и Навратилова бяха левичари, луди и глави и може едни от най-талантливите играчи на мрежата, въпреки че в края на 70-те и началото на 80-те години се бореха с известни бейзлайнъри в лицето на Крис Евърт и Бьорн Борг, за да се превърнат и те в такива до средата на десетилетието. До пика им през 1988-а германката и шведът вече бяха машини за победи.
На пръв поглед Джокович и Серина нямат много общо. Американката е най-добрата в атаката при дамите, докато Ноле е най-добрият в защита при мъжете, но ако сте ги гледали ден след ден, победа след победа през 2015-а сигурно сте забелязали общите черти в това как се борят и начина, по който побеждават.
Джокович и Серина може да загубят вяра, може да се разтресат от нерви, може да се поддадат на емоциите. Въпреки че завършиха сезона с общ баланс от победи и загуби 135-9, и двамата имаха трудни стартове, спадове по средата на мачовете и препъвания в края. Ръката на Джокович така трепереше на финала на Индиън Уелс срещу Роджър Федерер, че едва отпиваше от бутилката. Серина изпусна такъв солиден аванс на финала на Ролан Гарос, че след мача призна, че е блокирала.
Тенисистите са научени да се борят за всяка точка стоически и упорито, с високо вдигната глава и безмилостно сърце и никога да не позволяват на опонентите си да видят, че и те се потят. Серина и Новак често нарушават тези правила. Понякога, когато нещата не се развиват в тяхна полза, може да изглежда, че напрежението им идва в повече, но те не се притесняват да покажат това на съперниците си. Щом усетят, че сет или мач е загубен, те може да действат рисковано и безразсъдно, но след това отново стават опасни.
И двамата са доказали, че умеят да спасяват мачболи и правят невероятни обрати – това се дължи на състезателния им стил. Щом овладеят емоциите и нервите си, Новак и Серина се превръщат в двама от най-смъртоносните тенисисти в историята.
Всичко това прави техния сезон 2015 още по-впечатляващ. Едно е хладнокръвно и безмилостно да побеждаваш съперник след съперник, подобно на Щефи Граф, съвсем друго е да успееш да овладееш емоциите ден след ден, по начина, по който Джокович и Уилямс го сториха през 2015-а.
Никога не съм виждал играчи, които в единия момент да се разтресат от нерви, а след това най-хладникръвно да спечелят последния сет с 6-1 или 6-0. Това са двама шампиони, които са ценни примери за нас. Всички знаем какво е да те обземе безпокойство – Серина и Новак ни показаха, че то може да бъде контролирано и победено.
Джокович завърши с 27 победи и една загуба на мейджърите, Уилямс – с 26-1, но битката им със самите себе си и уязвимостта им показва, че тези шампиони са човешки същества, но със забележителни свръхчовешки постижения през 2015-а.
Източник: Стийв Тигнър, Tennis.com
