Винъс Уилямс разказа как е получила контузията си в подколянното сухожилие, която я извади от Australian Open, и разкри как се развива възстановяването ѝ. Носителката на седем титли от Големия шлем игра осминафинал на WTA 250 турнира в Оукланд в началото на януари, но контузия ѝ попречи да се възползва от предоставения ѝ „уайлд кард“ за откритото първенство на Австралия. Бившата №1 публикува дълго и интересно видео в своя YouTube канал, в което разказа за престоя си в Нова Зеландия и разкри какво ѝ предстои в близко бъдеще.
„Миналата година играх в четири турнира на сингъл, всичките в САЩ. Тогава завръщането ми на корта беше малко прибързано и затова реших отново да си взема почивка от Тура, за да имам повече време да работя върху играта си. В продължение на четири месеца тренирах почти непрестанно и бях много развълнувана да се завърна на Australian Open“.
„Преди да отпътувам за Мелбърн, реших да играя в Нова Зеландия, откъдето имам чудесни спомени, тъй като спечелих титлата в турнира, след което още веднъж стигнах до финал. Когато пристигнах обаче, получих новината, че багажът ми се е загубил на летището, включително цялата ми екипировка. Представяте ли си – подготвях се четири месеца, пристигнах в Нова Зеландия и изведнъж нямах дори ракета. Опитахме да се свържем с летището и авиолинията и да оправим нещата, но не се получи. Не съм човек, който се обезсърчава лесно, но тази случка наистина ми повлия. Намерихме ракета, която бе възможно най-сходна с моята. Не се чувствах особено комфортно с нея, но все пак трябваше да тренирам с нещо“.
„За щастие, успяхме да се свържем с представител на Wilson и той ми осигури няколко от моите ракети, което беше чудесно. Не само това, но и три дни по-късно всичкият ми багаж бе открит. Неусетно дойде моментът за първия ми мач в турнира. Почти не съм играла през последните две години и затова всяко излизане на корта означава много за мен. От много години съм в Тура и затова съм наясно колко е трудно да достигнеш най-доброто си ниво и да го задържиш. В онзи ден ми беше много трудно да се концентрирам и, за съжаление, така и не успях да го постигна в хода на мача“.
„Играх срещу друга американка – Кейти Волинец, която е много талантлива и съм сигурна, че я очаква чудесно бъдеще. Най-добрият момент в мача за мен беше във втория сет, когато водех с 5-0, ударите ми бяха много добри и се чувствах отлично на корта. След двубоя бях наясно, че все още имам много неща за подобряване, но въпреки това се чувствах страхотно, слънцето отново грееше. До момента, в който спря да грее“.
„Във вторник започна да вали и дъждът продължи до края на седмицата. Вторият ми мач започна на Централния корт, но след това трябваше да се преместим на закрито. Постоянно се местехме в зависимост от атмосферните условия и в един момент вече не знаех къде се намирам. Бяхме започнали мача в 12:30, а в 17:00 все още не бяхме приключили. Краят беше доста противоречив, тъй като в тениса има правило, което гласи, че мачът трябва да завърши на същия корт, на който е започнал“.
„Играх срещу Лин Жу, която също е много добра тенисистка. В третия сет някак успях да се контузя. Тичах непрестанно и в един момент чух онзи характерен звук, който се получава при разкъсване на сухожилие. В началото не знаех дали положението е добре или зле, но беше доста по-вероятно да е зле. Треньорът ми ме посъветва да взема медицинско прекъсване, но съм контузвала подколянното си сухожилие достатъчно пъти, за да знам, че независимо дали продължиш да играеш или не, няма какво да направиш относно травмата. Затова не взех медицинско прекъсване“.
„След това се паникьосах и през цялото време до края на мача бях ядосана на себе си. Имах възможност да пласирам уинъри, но вместо това се стъписвах. Щях да откача. В крайна сметка напуснах корта като губеща след най-странните условия, в които съм играла в своята доста дълга кариера“.
„Напуснах корта накуцвайки и си мислех: „Това не е добре“. Не можех да правя обичайните упражнения за релаксация след мач, затова се качих на велотренажора. Физиотерапевтът ми ме съветваше да не натоварвам крака си, но не я послушах. Мислех само за това, че до Australian Open не остава много време. Качих се в стаята си и започнах да ям бисквити, тъй като обикновено така лекувам болката от загубите (смее се). Лежах в леглото, но с напредването на вечерта болката се усилваше, което е много лош знак“.
„На следващия ден отидох да ми направят ядрено-магнитен резонанс. В онзи момент вече едва ходех. Резултатите не бяха изненадващи – частично разкъсване на подколянното сухожилие, заради което щях да пропусна Australian Open, за който имах „уайлд кард“. Много исках отново да играя в Мелбърн и бях благодарна на Крейг Тайли и Tennis Australia за тази възможност, но не е било писано“.
„Когато се прибрах у дома, бях потисната, тъй като бях контузена в продължение на доста дълго време и не можех да повярвам, че ще ми се наложи отново да преминавам през рехабилитация. В първата седмица след контузията не отидох на нито един преглед, с изключение на изследването с ЯМР, тъй като все още ми беше трудно да приема ситуацията. След това обаче си насрочих часове за прегледи и с лекарите започнахме да обсъждаме какви са следващите стъпки и колко време ще ми отнеме, за да се завърна на корта“.
„При подобни травми трябва да мине известно време, преди да можеш да започнеш рехабилитационните сесии. Аз вече ги започнах и ще попитам физиотерапевта ми дали мога да заснема някои от тях, за да ги видите. Началото винаги е трудно. Както се казва: „Трябва да проходиш, преди да тичаш“. В момента ходя сравнително добре и се надявам, че скоро отново ще започна да тичам, но засега ще се наслаждавам на мързелуването в любимото си кресло, което копирах от Райли Опелка. Когато той си купи такова, веднага реших, че и аз искам“.
„И така – това е актуалната информация относно контузията ми. Въпреки всичко, оценявам началото на годината като позитивно, тъй като спечелих мач и играх доста добре. Бях доволна от всичко до момента, в който нещата се объркаха. Това е една от малкото контузии, след която ми се налага да възстановявам увереността си, но с Божията помощ това ще се случи. Благодаря на всички ви, че ме подкрепяте в това пътуване към възстановяването и завръщането на корта. Все още не знам кога ще се случи това, но ще ви уведомя“ – завърши петкратната шампионка на Уимбълдън.
