Последният път, когато Винъс Уилямс игра мач на турнира в Индиън Уелс, бе през 2001-а. Тя беше на 20 и на четвъртфинала победи рускинята Елена Дементиева, за да си уреди полуфинална среща със сестра си Серина. Мач, който не се изигра, защото Винъс се отказа заради контузия в коляното. Серина спечели титлата след победа над Ким Клайстерс в три сета. От този ден турнирът в Индиън Уелс се превърна в табу за двете сестри, които бяха засегнати на расистка основа.
Баща им Ричард Уилямс все още помни как чул от публиката да се провикват „чернилки“ към него и дъщерите ми, а сядайки в трибуните мъжът до него станал и казал: „Бих искал да сме 1975-а, тогава бихме ви одрали живи“.
Серина сложи край на 14-годишния бойкот миналата година, а през този сезон това ще направи и по-голямата сестра, която сподели мислите си в The Players’ Tribune.
„Да съм по-голямата сестра е отговорност, която взимам на сериозно. Знаех през какво минава тя – дебютираше на професионалната сцена, камерите я следяха, влизаше в публичния живот като млада чернокожа тийнейджърка. Знам колко е трудно, колко ми се е искало да имам по-голяма сестра до себе си през първата година в тура и колко горда бях, че сестра ми има мен.
Помня четвъртфиналния си мач все едно беше вчера – 6-0 6-3 – хубава победа срещу силна тенисистка. Спомням си и болката в коляното. много исках да играя срещу Серина на полуфинала, но приех факта, че не бих могла. Спомням си и обвиненията срещу мен, сестра ми и баща ни.
Спомням си добре и реакцията на публиката, когато седнах на мястото си по време на финала на Серина и не можех да разбера защо хиляди хора биха се държали по този начин с едно 19-годишно и едно 20-годишно момиче, които се опитват да покажат най-доброто от себе си.
Има неща, които ако ти се случат в определена възраст, никога не ги забравяш. Миналата година обаче видях как приеха Серина с отворени обятия на Индиън Уелс и напълно осъзнах какво означава да си голямата сестра. След толкова неща, в които съм била първата и съм ѝ показвала пътя, най-много се гордея с момента, в която Серина показа пътя на мен.
Ще играя на турнира в Индиън Уелс за първи път от 15 години и, колкото повече наближава, толкова повече нямам търпение. След 30 години в спорта научих нещо – без значение какво е станало или къде си бил в края на деня тенисът си е тенис и няма по-хубаво от това.“
TennisKafe.com
