Завръщането на Мария Шарапова от 15-месечното наказание за употреба на допинг е зорко следено. И дори да са минали само три мача, тя вече успя да промени основния въпрос, съпровождащ я по време на отсъствието.
Вече не става дума за „Ще може ли отново да е същата?“, а по-скоро за „По-добра ли е от всякога?“
Възможността за това се появи след 1/4-финалите в Щутгарт. Още един път всичко с играта на Шарапова бе наред, а началният й удар е по-смъртоносен и надежден в критичните моменти от когато и да било.
На 30 години и без ранкинг, Шарапова се изправи срещу 21-годишната естонка Анет Контавейт, чиято игра до голяма степен е моделирана по тази на рускинята. Бившата шампионка от „Orange Bowl“ е добре сложена 175-сантиметрова състезателка, чието развитие бе забавено от инфекциозна мононуклеоза, открита през лятото на 2014-а. Тенисистката се възстанови бавно, но напоследък играе силно, с представяне, базирано на силен сервис и мощни удари от основната линия.
Звучи ли познато? Шарапова по този начин успя да покаже себе си на света.
Бившата №1 имаше сериозни причини да е нервна преди този мач, дори и да бе прекарала последните 15 месеца в тура. Ранкингът на Контавейт (№73), най-добър в кариерата й, не отговаря на възможностите, които притежава. Освен това, двете за първи път играеха, а историята показва, че амбициозните младежи нямат проблем с побеждаването на моделите си за подражание.
„През първите шест гейма се опознавахме – каза Шарапова в интервюто си от корта. – Но получех ли възможност, грабвах я.“
Нивото на Шарапова в края на първия сет и почти през целия втори бе най-впечатляващо. Но основната причина да контролира и спечели този мач без много шум бе увереността, която показа в първите геймове.
Мария знае един начин да играе. Тя е играч, чиято стратегия е да навлезе в корта и да удари топката, а ако топката се върне, удря по-силно. Несъмнено това е опростяване, но тя обърна и внимание на работата с крака и физическата подготовка. Но не си представяйте, че тренировките й представляват дълги разигравания, смяна на ритъма и дълбочината.
Шарапова търси печелившия удар. Мачовете й са демонстрация на нейната мощ. Играчи, които се завръщат, залагат на съперниците си да свършат работата. Търпеливи са, намират ритъма и влизат в комфортната си зона.
Не и Шарапова. Тя просто се нуждае от себе си, а не от мачове. Играта й е базирана на желание и увереност, които очевидно не изчезват. Както самата тя каза: „Това просто е част от това да си тенисист. Трябва да имаш увереност от първата до последната точка.“
Шарапова е толкова добра, колкото е била винаги. В следващите седмици ще видим дали ще стане по-добра.
Питър Бодо, главен редактор на Tennis Magazine, колумнист в The New York Times и анализатор за ESPN
