Симона Халеп заяви, че няма никакви съжаления относно кариерата си. Преди месец двукратната шампионка от Големия окачи ракетата на емоционален бенефис в Клуж-Напока, в който сред участниците бяха Гаел Монфис и Елина Свитолина. Последните години от кариерата ѝ обаче бяха помрачени от допинг скандал, макар че в крайна сметка властите постановиха, че бившата №1 не е използвала умишлено забраненото вещество роксадустат.
„Винаги бях на 100 процента сигурна, че не съм направила нищо лошо. Най-лошото в ситуацията беше несигурността. Не знаех дали и кога ще мога да играя отново и какво може да се случи утре. “ – каза Халеп в интервю за Eurosport.
„Това, което много ме зарадва, беше реакцията на останалите играчи в Тура. Никога не съм имала нуждата да убеждавам когото и да е, защото всички знаят какъв човек съм. Когато Арбитражният съд обяви окончателното си решение, се почувствах освободена, защото вече разчитах не само на моята дума. Това означаваше наистина много за мен“ – добави шампионката от Уимбълдън 2019.
Румънката сподели и по какъв начин гледа на успехите си сега, след като състезателната ѝ кариера официално приключи.
„Сега успехите ми имат много по-голямо и дълбоко значение за мен, защото си давам по-ясна сметка за цената, на която са дошли. Дълго време бях под огромно физическо и психологическо натоварване. Бях твърде концентрирана върху целите си и затова не си позволявах да осъзная колко е тежко. Въпреки това обаче, не съжалявам за нищо. Ако можех да върна времето, бих направила всичко по същия начин, защото тенисът ми даде прекрасни моменти и емоции, които ще останат с мен до края на живота ми“.
Шампионката от Ролан Гарос 2018 смята, че в днешни дни играчите са подложени на още по-голям натиск заради социалните мрежи.
„Социалните мрежи са нещо, което колкото помага, толкова и вреди. Сега играчите могат да са по-близо до феновете си, но в същото време са подложени на много повече критики и омраза, което в определен момент неизбежно започва да вреди на увереността дори на най-силните. Възхищавам се на хората, които успяват да се справят с това, тъй като в крайна сметка тенисистите не сме роботи и изпитваме чувства като всички останали“.
