През последните години темата са психичното здраве и различните видове тормоз, на който биват подлагани тенисистите, става все по-актуална. Звездите на Тура обаче не са единствените, които биха могли да се оплачат от подобен тип поведение спрямо себе си. Съдиите също нерядко се изправят срещу несправедливости, като пример за това бе реферът Даниел Щайнер, който загуби работата си след като даде интервю без позволението на ATP.
Оказва се обаче, че това далеч не е най-циничната проява, на която съдиите стават жертви. В разследване, организирано от британското издание The Telegraph, Тамара Върховец, която в продължение на години е съдия на стола в Тура, разкрива част от нещата, през които е преминала в хода на кариерата си и коментира как според нея ситуацията може да бъде подобрена.
Тя започва историята си с разказ за разговор с човек, наричан в разследването г-н Х. Самоличността му не е оповестена, тъй като в момента срещу него тече разследване по друго обвинение.
„Един ден въпросният човек ме повика в кабинета си и ми каза „Имаш огромен потенциал. По отношение на професионалните ти качества небето е единствената граница. Извън корта обаче трябва да не изглеждаш толкова сексуална“. Бях шокирана, тъй като се обличах семпло и не носех нито грим, нито бижута. Не разбирах какво иска този човек от мен. Сред съдийките постоянно се носеха клюки за това кой с кого е спал, но аз имах репутацията на мъжкарана. Точно затова този коментар ми се стори много странен“ – споделя Върховец.
Тя заявява също, че сексуалният тормоз спрямо съдийките съществува от много време, но всички се преструват, че нищо не се случва.
„Имаше доста мъже, които бяха уверени, че ще получат от мен това, което искат, само защото бяха по-възрастни. Един от тях вече не е в тенис средите, но друг бе повишен на доста престижна позиция, макар всички да знаят, че е „хищник“, а самият той никога не се е опитвал да го крие. Помня, че на Ролан Гарос, този човек ме приближи в гръб и ме опипа. Малко по-късно влезе в публичен спор с друга съдийка и когато я подкрепих, той много ми се ядоса. За щастие обаче след това не си е позволявал да ме докосва отново“.
Водещата на икономическия подкаст Finax споделя, че кариерата ѝ като съдия е навредила сериозно на личния ѝ живот. „През цялата си кареира се трудих, за да заслужа „златна значка“ – най-високата квалификация в нашия спорт. По една или друга причина обаче това не се случи. Имах „сребърен“ статут в продължение на 16 години, което е рекорд. Исках да упражнявам професия, в която единствените критерии за развитие да бъдат работната ми етика и резултатите. Точно затова се прехвърлих във финансовия сектор. Кариерата на тенис съдия се отрази много тежко на личния ми живот“.
„Много хора са ми предлагали да заведа дело заради нещата, които описах, но не искам да го правя. Нежеланието ми е свързано със случка от миналото, която не искам да си припомням. Въпреки това обаче реших да се възползвам от възможността да говоря от името на хората, които все още са в тази система и нямат въможност да надигнат глас“.
На въпроса как според нея положението би могло да се подобри, хърватката отговаря „Трябва цялата система да бъде променена, от дъното до върха. Съдиите нямат към кого да се обърнат и нямат право да говорят с медиите. Когато се случи нещо скандално, което изобщо не е рядкост, повечето от тях се страхуват да говорят заради последствията, които ще ги сполетят. Най-често те губят работата си, а истинският виновник запазва своята“.
„Точно такъв беше случаят със споменатия вече г-н Х. Срещу него бяха повдигнати множество обвинения, които обаче не доведоха до нищо. Това обезкуражи съдийките и те решиха, че няма смисъл дори да се опитват да получат справедливост. Системата непрестанно бива манипулирана от ръководните лица, които много добре знаят как да постигнат желания от тях резултат“.
