Да си в топ 25 на световната ранглиста е огромно постижение и всеки, достигнал до него, може да бъде горд за цял живот. Но в някои случаи, радостта от голямото постижение е засенчена от болката, която усилията по пътя носят. Такъв за жалост е случаят на Петра Цетковска. Тя бе една от многото талантливи тенисистки на Чехия в началото на века, за да стигне до №25 в световната ранглиста и участия във вторите седмици на Ролан Гарос и Уимбълдън.
Само че Цетковска бе една от онези състезателки, чиято кариера премина в огромни страдания с контузии. За да се стигне до тъжния край на кариерата ѝ само на 31 години през юли 2016. А сега, четири години по-късно, мечтата ѝ е отново да може да тича.
„Беше нещо, което не знаехме до по-късно. Някъде година и половина-две след последната ми операция на коляното. Опитвах да се възстановя, за да завърша кариерата си на корта. Много тъжно е за всеки спортист да трябва принудително да се сгобува, никой не иска такъв изход“, сподели Цетковска в откровено интервю пред irozhlas.cz.
„Не знаех, дали ще получа нов шанс, това си мислех непрестанно. След всяка контузия, не знам как го правех, но винаги успявах да се завърна на корта по някакъв начин, въпреки че последната контузия промени всичко. Операцията на коляното бе тотален провал, беше несполучлива и трябваше да го поправям по-късно. В момента единствено се надявам един ден да мога да тичам отново, може би дори ще мога да играя тенис отново.“
В своята кариера Цетковска не успя да стигне до WTA титла на сингъл като има един финал, загубен от Каролине Возняцки в Ню Хейвън през 2001. Но пък има два трофея на двойки. Признава, че доскоро се е надявала да се завърне на корта, но вече се е простила с тази надежда и се концентрира в работата си като треньор.
„Повече от това да се завърна в професионалния тур, това е желание да изиграя един последен мач. Сега знам по-добре отвсякога цялата работа, страдание и болка, през които минаваш само за да изиграеш един обикновен мач и истината е, че съм на километри от тази цел.“
В своята кариера Цетковска може да се похвали с победи над големи имена като Марио Бартоли, Елена Дементиева, Анжелик Кербер, Ли На, Агниешка Радванска, Возняцки и Вера Звонарьова. „Бях щастлива да се посветя и да живея от това, което харесвам най-много, тенисът. То изисква много работа, много саможертви, но и ти дава много хубави моменти и радости. Двете противоположности се противопоставят всеки ден: щастие и тъга. Веднъж губиш три или четири първи кръга и не знаеш какво ще се случи след това, към всичко това има възможни контузии, но като цяло е много хубаво преживяване.“
Най-много ѝ липсват отборните надпревари, в които по традиция Чехия има огромни успехи.
„Не мога да не си спомням какви бяхме ние на 14, как отивах с другите момичета за отборни състезания, като Световното първенство, което играхме в Осака. Това бе страхотно преживяване, така че мисля, че момичетата сега се чувстват по същия начин. Тенисът е индивидуален спорт, така че да имаш възможността да играеш като отбор, е нещо красиво.“
