За любовта към конете, срещата с Мохамед Али и флирта с Шон Конъри – 20 въпроса към Мартина Хингис

За любовта към конете, срещата с Мохамед Али и флирта с Шон Конъри – 20 въпроса към Мартина Хингис

Мартина Хингис може и да е сила, с която всички се съобразяват на двойки, но тя остави името си завинаги в историята на тениса, играейки сингъл. Най-младата шампионка от Големия шлем и най-младата №1 значеше само едно – феномен. Само преди дни тя и Юн-Ян Чан спечелиха финала при жените на двойки в Индиън Уелс, журналистът Бари Ууд зададе 20 въпроса към швейцарката:

– Каква е най-голямата полза от това да си известна?

 – Отварят ти се много врати и се запознаваш с нови хора. Започнах да играя на 3 години, а тогава не мислиш за това, а само за удоволствието от спорта. Не помня как всичко се случи, стана от само себе си. Не е зле и да имаш пари. Можеш да отидеш навсякъде. Като по-млада гледах през прозореца и си мислех „Бих искала да мога да си позволя това.“

– Кое качество най-много харесваш в другите хора?

 – Лоялността.

– Кое най-много те дразни?

– Точно обратното. Обещаваш, а после започваш да лъжеш.

– Какво най-много харесваш у себе си?

– Това, че съм честен и откровен човек. Смятам, че това е качество, което много хора оценяват у мен.

– Какво не харесваш?

– Прекалено честна съм.

– Кой е най-добрият ти момент на корта?

– Имало е толкова невероятни моменти, които съм изживяла. Вероятно първият ми спечелен турнир, спечелих и Порше през 1996 г. Много яко. Както и спечелването на Australian Open през 1997 г. – първият ми турнир от Големия шлем. Доказах, че мога да се справя на високо равнище.

– Кой е най-лошият ти момент на корта?

– Ако можех да изиграя финала на Ролан Гарос през 1999 г., бих го направила отново. Или някой от онези финали на Australian Open срещу Дженифър Каприати (б.а 2001 г. и 2002 г.)

– Имайки предвид опита ти сега, какъв съвет би дала на младата Мартина Хингис?

– Аз не се страхувах, което е хубаво. Винаги гледах от позитивната страна на нещата и това помогна, когато за първи път спечелих Уимбълдън, защото не изпитвах страх. Връщайки се назад, съжалявам, че започнах да съм нервна и се страхувах от разочарованието.

– Кой е най-добрият съвет, който си получавала?

– Майка ми винаги бе до мен, така че са много. Особено когато губя, тя бе до мен и работихме по-усърдно. Презареждаше ме. Бе моят двигател. Направи много и винаги ме подкрепяше, така че не мога да отделя един конкретен съвет.

– Какъв би бил перфектният ти ден?

– Малките неща могат да те направят щастлив – семейството, да спечелиш турнир, гаджето ти да те гледа, родителите ми да са там, да докажа на себе си колко сила имам и да направя майка ми щастлива. Много фактори определят перфектния ден. Може и да е да яздя коня си без седло на плажа.

– Какъв талант, различен от този за тениса, имаш?

– Нормален човек съм. Бях добра в училище. Добрата памет ми помогна да науча езици. Определено не бях много добра в математиката. Помнех, но нямах логика, по-креативна съм. Мога да съм рецепционистка или стюардеса – знаеш ли много езици, ще оцелееш. В Швейцария работи добре банковата система. Бих могла да съм скиорка. Започнах да карам ски много малка, но тенисът ми бе приоритет.

– Коя е най-екстравагантната ти покупка?

– Може би някоя дреха, например за партито на Уимбълдън. Коне – харча доста за тях. Иначе имам нормален живот, опитвам се да си върша работата. Обичам конете си. Това е най-важното. Имам и диаманти, в крайна сметка те са най-добрите приятели на жената.

– На какво най-много се възхищаваш?

– Срещата ми с Мохамед Али. Беше на събитие на Adidas. Всички топ спортисти присъстваха. Мохамед Али и дъщеря му Лейла бяха – единственият път, в който настръхнах.

– Кой е най-големият ти страх?

– В момента не се страхувам от нищо. Предполагам от смъртта, но се надявам да се не се случи скоро. Не обичам да летя, когато има турболенция. Живееш ли живота си позитивно, от какво да се страхуваш? Защо?

– Кое е най-ценното ти притежание?

– Обичам конете си, наистина много. Дори и майка ми да не е наблизо повече, все казва „Добре се справи, добър мач“. Винаги сме били близки.

– Ако не беше тенисистка, каква щеше да си?

– Говорихме за това. Банкер или щях да се занимавам с друг спорт.

– Кое е най-доброто място, на което си била?

– Щастливка съм, че съм била на много различни места. Но една ваканция на Малдивите си остава специална. Водата беше изключителна, като от картичка.

– Място, на което би отишла, а още не си?

– Сейшелите. Виждала съм ги по филмите. Както и в Бора Бора. Не съм била и на Карибите. Няколко пъти са ме канили на остров Некер и се надявам тази година да отида. Би било готино. Всеки, който е бил там, казва, че е като в сън. Нямам търпение да ида.

– С кого би искала да вечеряш?

– Хората, с които съм искала да се запозная и адмирирам, съм срещнала. Може би Брат Пит и Анджелина Джоли. Видях Брадли Купър на US Open. Много хора ходят, защото обичат тенис. Такъв е животът ни, така че се запознаваме с много хора. Флиртувах с Шон Конъри по телефона.

– Как искаш да бъдеш запомнена?

– Мисля, че сега хората ме гледат и се наслаждават и правят изказвания от сорта на „Радваме се, че се вънра.“ Хубаво е да чувам това, че се радват да ме гледат как играя, вариативността на играта ми, защото това вече го няма.

TennisKafe.com


В партньорство с Булевард България
Tenniskafe.com предупреждава, че модераторите на сайта трият коментари, които съдържат обидни квалификации, нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница. Не се допускат коментари, които съдържат спам, както и такива с главни букви (думи, фрази и изречения). Не се допускат опити за реклама без знанието и разрешението на администраторите на сайта. Модераторите не коментират причините за изтриване на постове и други модераторски намеси.
Copyright © 2020 TennisKafe.com, Тенискафе ООД, Стара Планина 3, Управител: Асен Григоров. Всички права запазени.
Created by WPH