За съжаление, сезон 2024 в тениса ще се запомни не само със страхотни мачове на корта, но и с два огромни допинг скандала, свързани с две от суперзвездите в спорта – Яник Синер и Ига Швьонтек. И при двамата казусите са доста дискутирани поради обстоятелствата, тъй като станаха публично известни едва при крайно решение. И при двамата не е установена пряка вина за случилото се, като световният №1 не бе наказан изобщо, а наказанието на Швьонтек след употреба на замърсено медицинско вещество е в размер на един месец.
Тенисът никога не е бил сред спортовете, които да са чак толкова свързани с употреба на допинг, но е факт, че в последните две десетилетия случаите на положителни проби зачестяват, като други големи имена, които бяха замесени в такива са Мария Шарапова и Симона Халеп.
Липса на ясни процедури и еднакво отношение – това като че ли е голямата критика по отношение на случаите на допинг в тениса. За подобно нещо говори и Игнасио Труйол – испанец, който остава в историята като първият наказан заради допинг тенисист. По настоящем на 51 години, Труйол се върна назад във времето, за да разкаже за онзи момент през 1996-а, когато мечтите му в тениса са разбити.
„Кой съм аз? Човек, посветил живота си на спорта и в частност на тениса. Бил съм във всички етапи: като играч, треньор и човек, който опитва да убеди младите хора какво означава тенисът и да им помогне да постигнат възможно най-доброто в кариерите си“ – започва Труйол своето интервю за Relevo.
През 1996-а той е в най-добрия период от кариерата си – достига до №104 в света, след като започва сезона под №238. В Барселона за първи път играе на ниво АТР и дори побеждава №25 в света Пол Хархаус, печели и първи Чалънджър трофей.
„По онова време бях спечелил турнир в Истанбул и достигнах полуфинал в Еспинар. Истината е, че имах страхотен период и бях близо до топ 100. Аз съм много амбициозен човек. За мен работата е основното и бях свършил много. Бях добър, харесваше ми и това бе животът ми.“
Само че много скоро реалността се оказва различна – по време на Чалънджър в Остенд, Труйол дава положителна проба за нандролон и пемолин, предписани му от испански лекар за хронични болки в гърба.
„Спомням си всичко, сякаш бе вчера, филмът на живота ми. Беше в Остенд, а аз никога не бях ходил в Белгия. Това бе единственият път, в който играх в Белгия и след всичко това не пожелах да стъпя повече там. Спомням си го перфектно. Дадох тест за урина преди да играя. Знаехме, че има контрола на турнира, защото това се знаеше сред играчите. Не знам защо, но Белгия бе единствената държава, в която имаше допинг контрол. Знаехме, че има контрол и отидохме, играх, загубих на четвъртфинал и малко след това ми казаха, че съм положителен.“
„Как разбрах? Изпращат ти писмо, което стартира процеса, в който трябва да обясниш защо си с положителна проба. Дали имаше повторен анализ? Да, винаги има заради протоколите. Взимат две проби и оставят едната за втора проба.“
„Да, действително имаше следи от нандролон, които не бяха в големи количества. А и пемолин, което дори не знаех какво е. Това е една от множеството субстанции във витаминния комплекс, които взимах. Нандролонът бе заради проблем с гърба, за да заздрави гърба ми, защото от дълги месеци имах контузия. И затова решиха да ме накажат. Ако знаех, дали щях да дам положителен тест? Не, нямах представа. Нямаше да отида на турнира. Всички знаехме, че има допинг контрол на този турнир, така че ако го знаех, със сигурност нямаше да отида.“
Испанецът основава защитата си на факта, че не е знаел за използването на забранени субстанции. „На практика нямаше антидопингова система. Осъзнах всичко това през целия процес срещу тях, в който от първия момент се чувствах безпомощен, защото осъзнаваш, че се бориш срещу стена. Ако обвиниш съдията, ще ти е много трудно да спечелиш. Ако си наказан от АТР, комитетът е от АТР, съдиите са от АТР. Това бе по онова време. Аз използвах всички правни норми. Трябва да имаш възможност да се защитаваш, а аз никога я нямах, защото се борех срещу тях. Единственото оръжие бе да се обърна към обичайното правосъдие.“
Труйол прави именно това – обръща се с надежда към правната система. „В началото всичко изглеждаше много добре, защото опитах да докажа, че е имало няколко нередности в целия процес срещу мен. В крайна сметка случаят бе архивиран, след като постигнах споразумение с тях. Нещата вървяха много добре, докато съдията по случая не забременя и бе заменена. Оттам всичко се обърна срещу мен. Това бе казус, който моите адвокати не разбираха. Те искаха да видят всички случаи на новия съдия, но от този момент ми казаха, че нещата стават много мръсни и оттам всичко се обърна срещу мен. Накрая постигнах финансово споразумение с тях, за да приключим въпроса.“
Той разказва и че е получил предложение случаят изобщо да не бъде оповестен. „Сигурно е, че ако исках, случаят нямаше да стане публичен, защото ако се бях споразумял с тях, те обещаваха да не го огласят. Правят го публичен, когато се обръщаш срещу тях. Виждам всички нередности в процеса, което не ми даде друг избор освен да се защитя. Оттам насетне делото започва и преговори не са възможни. Но ако исках, нямаше да стане публично, те ми го предложиха. Скрито наказание? Да, скрито наказание, при което губиш ранкинга си, казваш, че си контузен и нищо друго не би се случило.“
„Защитата ми бе основана на лекар, който каза, че ми го е дал без мое знание. АТР бе информирана. После имаше и много нередности през целия процес. Най-лошото бе, че имаше комисия, съставена от трима лекари, като трябваше и тримата да са на мнение, че съм виновен. В началото не бяха, което анулира целия процес. След това принудиха единия лекар да промени решението си и да каже, че съм виновен. Това бе най-сериозното нещо срещу мен.“
Труйол получава едногодишно наказание и се завръща в игра чак през 1999-а. Достига до два полуфинала на ниво Чалънджър, но не постига целта си да играе квалификации в турнирите от Големия шлем и през 2001-а слага край на кариерата си.
