Терминът „sportswashing“ добива все по-голяма популярност през последните години. Неговото значение е следното: страна, в която е установен авторитарен или тоталитарен режим на управление, се опитва да „излъска“ международния си имидж чрез сериозни инвестиции в спорта.
Най-добрият пример за „sportswashing“ е дългосрочната стратегия на Китай, чиято кулминация бяха Олимпийските игри в Пекин – Летните през 2008 г. и Зимните през 2022 г. През последните години обаче Саудитска Арабия също прави много сериозни крачки в това отношение.
За да разберем напълно това явление, е необходимо да се върнем 52 години назад във времето. През 1971 г. саудитското кралско семейство основава Публичния инвестиционен фонд (PIF). По своята същност той е спестовната сметка на страната, като парите от него могат да се използват за реализирането на най-различни проекти. Според BBC понастоящем средствата във фонда възлизат на 649,32 млрд. долара и са под контрола на принц Мохамед бин Салман ал-Сауд. Той бива обвиняван в това, че е замесен в убийството на саудитския журналист Джамал Кашоги, но отрича да има нещо общо.
Именно средства от PIF бяха използвани за закупуването на мажоритарния дял от акциите на английския футболен клуб „Нюкасъл“ срещу сумата от 300 млн. паунда. Сделката бе одобрена от ръководството на Висшата лига след „уверение“ от страна на саудитското кралско семейство, че по никакъв начин няма да участва в управлението на клуба.
Подобно нещо се случи наскоро и в голфа, където финансираните от фонда LIV Series се сляха с PGA Tour и DP World Tour. Разбира се, спортът в самата Саудитска Арабия също не е подминат – правителството на страната обяви, че има намерение да закупи 75% от собствеността на четирите водещи футболни клуба в страната. Това ще увеличи значително техните финансови възможности и съответно шансовете им да привличат звезди от световна класа. Друго важно уточнение в случая е, че правилата за финансов феърплей (FFP) не важат в Саудитска Арабия, което означава, че няма никакво ограничение за разходите на клубовете.
След като Саудитска Арабия навлезе смело в бокса и Формула 1, много експерти започнаха да смятат, че тенисът ще бъде следващата голяма цел на кралското семейство. През последните седмици издания като The Telegraph и Daily Mail информираха, че към момента Саудитска Арабия е много сериозен кандидат за домакин на Next Gen Finals.
Стремежът на Саудитска Арабия да се превърне в глобален фактор в спорта е все по-притеснителен за хората, обвиняващи страната в „sportswashing“. Един от най-големите критици на това явление е организацията „Amnesty International“, занимаваща се със защита на човешките права във всички точки на света. През годините организацията е отправяла множество критики към управляващия режим в Саудитска Арабия заради репресиите срещу политическата опозиция, както и системното нарушаване на правата на жените и емигрантите и продължаващото прилагане на смъртно наказание. Те обаче не са единствени – „Human Rights Watch“ и дори ООН са изразявали опасения, че PIF е замесен в „множество сериозни нарушения на човешките права“.
За момента участието на Саудитска Арабия в света на тениса е доста ограничено. То се изразява единствено в Diriyah Tennis Cup – екстравагантен демонстративен турнир с награден фонд от 3 млн. долара, в който миналата година взеха участие звезди от ранга на Даниил Медведев, Стефанос Циципас, Андрей Рубльов, Ник Кирьос, Стан Вавринка, Матео Беретини, Александър Зверев и Доминик Тийм. Надпреварата бе организирана с помощта на RBG – компания, притежавана от Петер-Михаел Райхел, който също така е част от Борда на директорите на WTA.
В случай, че домакинството на Next Gen Finals действително бъде присъдено на Саудитска Арабия, това ще означава, че е много възможно там да играят и жени. Според Daily Mail се обсъжда възможността турнирът да включва и женска надпревара от 2025 г. При подобно развитие на нещата определено ще възникнат множество неудобни въпроси.
„Историята на спазването на човешките права в Саудитска Арабия е много далеч от блясъка и очарованието, които страната опитва да пропагандира по света. Повечето защитници на човешките права, включително активисти за правата на жените, както и независими журналисти и писатели, биват неправомерно арестувани за възгледите си и подлагани на умишлено удължавани и несправедливи съдебни процеси“ – заявява в интервю за Ubitennis Рейна Уеби, директор на „Amnesty International“ за района на Близкия Изток и Северна Африка.
„Отличен пример за това е случилото се със Салма ал-Шехаб – доцент-доктор от университета в Лийдс и майка на две деца, която бе арестувана по изфабрикувани обвинения в тероризъм и осъдена на 27 години затвор след очевидно несправедлив процес. Нейното „провинение“ бе това, че е публикувала в Twitter статуси в подкрепа на правата на жените“.
От своя страна, правителството на Саудитска Арабия заявява, че през последните години в страната е осъществен сериозен прогрес по отношение на човешките права. През 2018 г. бе отменена забраната за жените да шофират, а след серия реформи през 2021 г. бе приет закон, според който те могат да живеят самостоятелно, без да се налага позволение от съпрузите или бащите им. Според Уеби обаче това не е достатъчно.
„Макар тези реформи да оказаха позитивно влияние върху живота на жените в страната, властите не отмениха изцяло системата за „мъжко попечителство“ и вместо това я вплетоха в закон, който до голяма степен подкопава реформите“.
По-рано тази година Саудитска Арабия за пръв път в историята си изпрати женски отбор на ITF турнир. Тимът взе участие в квалификациите за Billie Jean King Cup за девойки, като мачовете се проведоха в Коломбо, Шри Ланка.
Друг голям проблем за международните наблюдатели са правата на LGBTQ+ общността. В сайта на Националната туристическа агенция на Саудитска Арабия се казва, че „Всички са добре дошли в Саудитска Арабия, като посетителите няма да бъдат задължавани да разкриват лична информация от подобно естество“. Според Уеби обаче реалността е друга.
„Еднополовите връзки не са изрично забранени в конституцията на Саудитска Арабия, но за сметка на това са строго забранени според Шериата (мюсюлманският религиозен закон – бел. авт.), на който тя е базирана. Това е причината LGBTQ+ общността в страната да практикува автоцензура и хората от нея да не се разкриват публично. Саудитска Арабия не им предлага абсолютно никаква защита“.
На фона на всичко това възниква неизбежният въпрос дали тенисистите имат отговорност. Една от най-големите звезди в мъжкия Тур – Анди Мъри, заяви, че не желае да играе в Саудитска Арабия заради начина, по който страната бива управлявана и системното незачитане на човешките права. Миналата година агентът на британеца – Мат Генри, разкри, че на двукратния шампион на Уимбълдън е била предложена 7-цифрена сума за участие в демонстративен турнир, но той е отказал. На турнира в Сърбитън миналата седмица обаче Мъри с горчивина коментира, че според него е въпрос на време да видим ATP турнири в Саудитска Арабия.
Трябва ли обаче да очакваме от останалите играчи да проявят подобна позиция? Макар да би било благородно, това решение би им донесло загуба на пари и точки за ранглистата.
„Amnesty International“ не призовава тенисистите, както и всички останали спортисти, да бойкотират турнири в Саудитска Арабия. Това, което ги призоваваме да направят, е да използват своята трибуна и авторитета си в обществото, за да привлекат внимание към случващото се в страната. Бихме искали те да не мълчат и да използват статута си, за да говорят от името на жертвите и да помогнат за защитаването на човешките права по целия свят“ – казва в заключение Рейна Уеби.
Според Института на държавните фондове (Sovereign Wealth Fund Institute) PIF е седмият най-голям държавно контролиран фонд в света.
