Анди Мъри определено ще запомни мача с Франсис Тиафо в Антверпен за цял живот. Във великолепната кариера на шотландеца има много запомнящи се двубои, но срещата с американеца наистина е сред най-невероятните. С метална тазобедрена става бившият №1 успя да оцелее след три тайбрека и 3 часа и 45 минути на корта. Това бе най-дългият мач в АТР тура през сезона и първи във формат 2 от 3 сета за Мъри, в който той играе три тайбрека.
„Толкова много неща се случват в такъв мач. Разликата е изключително малка. Аз сервирах много добре в края, което помогна и, когато той пропусна първия си сервис на мачбола, успях да се възползвам“ – анализира Мъри.
Той ще запомни мача с Тиафо и заради моментите след него. Още на корта двамата се прегърнаха приятелски, оценявайки това, което сътвориха, но това не е било всичко. „По отношение на това, което ще запомня – прекарах може би 30 минути в съблекалнята след това, говорейки си с Франсис.“
Мъри си спомня за едва два случая в предишните си 897 мача на ниво АТР, в които е говорил със съперника си след мача. „Мисля, че веднъж имах такъв разговор…два пъти, но много кратко след мача в съблекалнята. Веднъж беше с Мелцер на US Open (2008), след като го победих в пет сета и поговорихме малко за мача. Другият път беше, след като играх с Ярко Ниеминен (Уимбълдън 2010), защото чакахме да говорим с Кралицата, след като играхме. Стояхме един до друг, така че трябваше да говорим за мача.“
„Имах дълъг разговор с Франсис, така че ще запомня това и начина, по който реагирахме след края. Случи се толкова много, че не помня много разигравания в мача, но очевидно краят бе специален. Никога не съм играл такъв мач на тура. В съблекалнята имахме много по-задълбочен разговор за тениса, не толкова за мача. Това беше нещо рядко.“
