Често ги наричат „Странната двойка на съдийството“ – Том Барнс, бившият морски пехотинец, който не би се изплащил дори от Клинт Ийстууд, и Томас Карлберг, скромният и благовъзпитан швед. Двамата добри приятели, споделили безброй мачове и турнири в десетилетните си кариери, бяха почетени на годишната среща на съдийския отдел на ATP в Понте Ведра, Флорида.
Последният турнир на Барнс бяха Финалите на ATP през 2021, докато Карлберг каза „сбогом“ на тениса на турнира в Базел същата година. На пръв поглед двамата са различни като топ спин и слайс. Под повърхността обаче съществуват много повече сходства, отколкото човек би предположил.
„С Том сме много, много добре приятели. Повечето хора се плашат от него, но той е страшен само външно. Ако го опознаете, ще разберете, че той е човек със златно сърце и е мнгоо приятно да си покрай него“ – казва Карлберг. Барнс също твърди, че неговият колега е много повече, отколкото се вижда на пръв поглед. „Той вероятно е най-силният сред нас, макар да не го показва и да не изглежда по този начин. Томас е много дружелюбен човек, силен характер и умее да мисли критично“.
Първият турнир в кариерата на Барнс е този в Гуам през 1990 г. Познат на мнозина като „Бааарнс“, заради характерното обръщение към него от страна на бившия №4 Брад Гилбърт, американецът твърди, че с течение на годините е успял да изгради добри отношения с някои от най-сприхавите играчи в Тура.
„Често ми е по-лесно да се разбирам със сприхавите играчи, отколкото със спокойните. Не знам защо е така. Вероятно заради миналото ми в армията. Всички ние имаме само една мисия и тя е да предоставим добър тенис на зрителите. Супервайзорът е последната инстанция на корта. Най-трудната част е да пазиш баланса и да вземаш трудни решеняи много бързо. Винаги мисля кое е най-добро за турнира, феновете и зрителите“.
От своя страна Карлберг е супервайзор за Международния съвет на професионалния мъжки тенис и турнирен директор на турнира в Бостад, преди да се присъедини официално към ATP през 1991 г. Човекът, работил с хиляди тенисисти, от Джими Конърс през Пийт Сампрас до Карлос Алкарас, твърди, че най-добрият начин един супервайзор да бъде обективен е да се държи дружелюбно с играчите, без да се опитва да се превръща в техен приятел.
„Тенис турът е като пътуващ цирк и е неизбежно да създадеш връзки с някои от хората в него, но трябва да знаеш къде да поставиш границата. Разбира се, че се стараем да сме в добри отношения с всички тенисисти и техните екипи, но не излизаме по ресторанти заедно“ – казва шведът.
„Всеки супервайзор и съдия на стол, който в момента работи в ATP, е бил наставляван от Том или Томас в определен момент. Те са институции в тази област и никога няма да има други като тях. Ще ни липсват, но наследството им ще живее вечно“ – заявява старши директорът на съдийската администрация Али Нили.
Макар развитието на технологиите да промени значително правилата на играта в съдийството, Барнс е категоричен, че ключовото качество, което търси във всеки съдия или супервайзор ор 30 години насам, е едно и също. „Разумът е най-важен. Постоянно трябва да вземаме решения и някои от тях са фундаментално важни, като например дали да дисквалифицираш някого или не. Винаги е възможно да вземеш грешно решение. Трянва да можеш да се абстрахираш от целия шум наоколо и да мислиш само за ситуацията“.
Карлберг добавя „Също така е много важно да си добър педагог и психолог. Трябва да си спокоен дори когато нещата се объркват, да слушаш другите и да уважаваш както играчите, така и колегите си. Както и да знаеш правилата перфектно, разбира се. Няма заместител на това. Когато те извикат на корта в напечен момент и хиляди погледи са отправени към теб, нямаш време да четеш правилника“.
И двамата са имали възможността да наблюдават отблизо много от легендите на тениса, но никога не са се възприемали като привилегировани фенове.
„Това е хубав бонус, но не гледам тенис така, както го прави жена ми“ – казва Барнс. „Наблюдавам го от техническа, а не от артистична гледан точка. Трябва да се уверявам, че съдиите, лайнсмените и подавачите си вършат работата, а играчите се държат прилично“.
След цялото време, прекарано на път и далеч от семействата си, Карлберг и Барнс изразиха признанието си към свпите съпруги, Ева и Деби, за направените от тях жертви, които са им позволили да преследват кариерите си в тениса.
„Когато започнах тази работа, не си давах сметка как ще се развие животът ми. Казах си, че просто ще опитам, а ето, че неусетно прекарах 30 години в ATP. Съпругата ми винаги ме е подкрепяла, тъй като знае колко много обичам тениса. Тя сътвори истински подвиг, като отгледа три деца и едновременно с това работеше. Не мога да ви опиша колко съм ѝ благодарен“.
Барнс изпитва същите чувства към Деби. „Тя е моята скала. Заедно взехме решението да се посветя на това. Започнах на по-късен етап от живота си, когато детето ни вече беше в колеж. Нямаше нужда да се тревожа за това кой наглежда малките вкъщи и това направи нещата много по-лесни“.
И двамата заявяват, че са много благодарни за приятелствата, които са завързали през годините в Тура. „Винаги ще ценя приятелствата, които създадох по време на работата си“ – казва Карлберг. „С колегите ми имахме възможността да пътуваме много и да видим най-различни хора и култури. Благодарен съм за това. На практика почти живеехме заедно. Често прекарваме повече време с колегите си, отколкото съм семейството, особено в началото, когато сме на път по 30 седмици в годината“.
Този етап от живота им обаче вече е зад тях и двамата ще могат да се радват на времето, прекарано у дома.
