Борис Бекер и Стефан Едберг гостуваха в предаването на Евроспорт „Tennis Legends“, където отговориха на някои доста интересн въпроси. Двамата си спомниха славните си дни на Уимбълдън и споделиха дали биха заменили една от титлите си на „Свещената трева“ за трофей от Ролан Гарос.
Какво мислите за отмяната на Уимбълдън?
Бекер: Това е като да отменят Коледа. Уимбълдън има същото значение за феновете на тениса. Първите две седмици на юли са много ценни, почти свещени за тях. Целият свят е вперил поглед в „Свещената трева“. Турнирът много ще ми лиспва. Тежко е. В качеството си на играч, треньор или коментатор съм пропуснал само един Уимбълдън за последните 36 години. Много е странно да не се подготвяме за Шампионата по това време на годината.
Едберг: Уимбълдън липсва на всички ни. Той е много специален не само за мен, но и за всички фенове на тениса заради нещата, които олицетворява, историята и традициите около турнира. Живях в Лондон в продължение на 15 години и усещам този град като втори дом. Тази година бях решил да рисъствам на Уимбълдън, така че отмяната беше лоша новина и за мен.
Правилен ли беше моментът, в който организаторите обявиха отмяната?
Бекер: Беше началото на април, доколкото си спомням. Бях малко изненадан, но от друга страна по това време пандемията тепърва набираше сила, така че от тази гледна точка решението бе логично.
Едберг: Взеха решението доста бързо, но според мен са го обмисляли доста време преди това. Според мен решението бе добро, тъй като ситуацията в Англия беше тежка и нещата ескалираха много бързо. Това беше правилната постъпка. Когато чух новината за отмяната за пръв път наистина си помислих, че положението е много сериозно.
Какво си спомняте от финалите на Уимбълдън през 1988, 1989 и 1990?
Бекер: Да играеш срещу един и същи играч в три поредни финала се случва доста рядко, Мисля, че финалът от 1990 беше най-добрият. Тогава имах чудесен шанс да спечеля, но Стефан се върна в мача. Както се казва: останалото е история.
Едберг: Аз бих отличил 1988, защото това беше първият ми финал на Уимбълдън. На следващата година Борис просто ме унищожи. През 1988 г. той беше фаворитът, но въпреки това усещах, че имам добри шансове. Година по-късно ролите бяха разменени и загубих, но през 1990 се реванширах.
Бекер: Много хора понякога забравят, че самото достигане до финала на Уимбълдън също е страхотно постижение. Всички говорят за победителя, но финалистът рядко получава полагащото му се уважение и внимание. Спечелил си 6 мача, бил си в един град в продължение на 2 седмици и половина и се чувстваш много добре. Естествено, накрая искаш да сложиш черешката на тортата, но не винаги се получава. Въпреки това обаче достигането до финала е огромен успех.
Кой от по-младите играчи е най-близо до това да застраши доминацията на Федерер, Надал и Джокович?
Едберг: Бих казал Доминик Тийм. Ако Надал и Джокович ги нямаше той със сигурност щеше да спечели Ролан Гарос миналата година, както и тазгодишния Australian Open. Към днешна дата той е най-близо до нивото на „Тримата големи“. Зверев също има голям потенциал, макар да е дост аколеблив на моменти. Циципас прогресира все повече, така че трябва да включим и него в списъка. Но ако трябва да посоча един, ще бъде Доминик Тийм.
Може ли тийнейджър да спечели титла от Големия шлем в съвременната епоха?
Едберг: Не мисля, че е възможно. Играта прогресира изключително много през последните десетилетия и е много различна в сравнение с това, което беше по мое време. Сега отнема повече време и усилия да влезеш сред професионалистите, а там всички са много добре подготвени физически и бързо трупат опит. Мисля, че ще бъде много, много трудно тийнейджър да спечели титла от Шлема.
Какво мислите за доминацията на Федерер, Надал и Джокович? Дали някога отново ще видим нещо подобно в тениса?
Едберг: През последните 10-12 години те са хората, които доминират в тура. Фактът, че вече четвърта поредна година обират всички титли от Големия шлем е повече от красноречив. Те са просто невероятни не само на корта, но и като посланици на спорта. Но все пак би било хубаво да видим някой от по-младите играчи с „мейджър“ трофей, докато те тримата все още играят. Но на младите ще им отнеме време да се превърнат в сериозен фактор, тъй като трябва да спечелиш една титла, за да поставиш основата, след което трябват още една или две, за да накараш хората наистина да говорят за теб.
Кой беше идолът ви като деца?
Бекер: Бьорн Борг. Гледах го как печели 5 поредни титли на Уимбълдън и исках да повторя постижението му. Така се зароди любовта ми към този турнир и той стана най-важният за мен. По онова време германската телевизия не излъчваше другите турнири от Големия шлем и това направи Уимбълдън още по-значим за мен.
Бихте ли заменили една от титлите си от Уимбълдън за трофей от Ролан Гарос?
Бекер: Да, абсолютно! Бих жертвал една от трите си титли от Уимбълдън, за да получа една от Ролан Гарос и да завърша Големия шлем.
Едберг: Аз имам само две от Уимбълдън… Но да, аз също бих жертвал едната, за да завърша Големия шлем. Това е нещо, което не се е удавало на много хора. Готов съм да направя тази жертва.
