„Лицето на Пер скоро не е виждало самобръсначка“, шеговито заключи един тенис коментатор, докато французинът играеше с Анди Мъри на миналогодишния Уимбълдън.
Ако някой вижда Беноа Пер на корта за първи път, със сигурност първо ще се вгледа в брадата на високия и слаб тенисист, а чак няколко часа по-късно ще си помисли: „Страхотен е, има прекрасен бекхенд, но може би малко прекалява с късите топки.“ Има ли въобще някакво значение обезкосмяването?
Той обаче си е такъв – има си собствена визия за нещата, сигурно никога няма да използва тример за тяло, и е шарената птица, която привлича внимание без несъмнено да се старае към подобен ефект. Притежава разнообразни умения и ненатрапчив агресивен стил не само с ракета в ръка, но и на външен вид.
Много от приятелите му се обръщат към него с „Бен“ – лош начин да съкратиш едно прекрасно име. И ако тенисистът няма нищо против това, то винаги реагира неодобрително, когато чуе: „Купи си електрическа самобръсначка, защото брадата крие красивото ти лице.“
Нищо обаче не може да скрие таланта на Пер
Лудата глава на мъжкия тенис намери начин да се поукроти и признава, че продължава да полага усилия, за да стане по-постоянен и спокоен: „Играя най-добрия си тенис. Тази година съм различен в психологически аспект. Преди се изнервях, когато бърках сервис или някоя къса. Спомням си мач през 2013 г. с Кубот, в който си счупих всички ракети. Вече обаче съм концентриран и спокоен.“
А с правилната нагласа идва и доброто представяне
В началото на 2016 г. достигна най-високото си класиране – №18 в света, а година по-рано триумфира в Бостад. Видно обаче бе, че не успява да е на висота във всяка среща.
Не е тайна, че Пер се възхищава на Марат Сафин, така че е ясно откъде се поражда отношението му на игрището понякога. Французинът обаче вече е по-зрял и, изглежда, е намерил своя начин.
Креативен, общителен и луд фен на Олимпик Марсилия
Пер обича да се хвали и с футболните си умения, жонглирайки с топката за тенис и твърди, че ако не беше тенисист, щеше да е футболист. Още от 6-годишен обаче е наясно накъде го води пътят му в живота, след като баща му, Филип, го завежда в малък тенис клуб, в който работи – там Беноа се влюбва в играта, която по-късно ще се превърне в негова професия.
Години след първата ударена топка над мрежата Пер си е същото момче, което изпитва наслада на корта. Не робува на очаквания и не иска на всяка цена да е любимец на феновете. Винаги леко загадъчен и скрит зад брадата си – безценен „атрибут“, без който визията му би била коренно различна. Вълнуващ с всяко свое действие и малко разхвърлян, но все така приятен за наблюдаване.
Дали е способен на нещо голямо? Само ако не е за сметка на насладата.
TennisKafe.com