Беноа Пер е винаги интересен – и на корта, и извън него. Французинът е и много откровен, а това е факт и в неговия „манифест“ пред списание „Racquet“, в който Пер говори за своята философия за живота и тениса.
Защо има таланта за топ 10, но никога няма да бъде там и защо е най-щастливият човек на света? Отговорите от самия него:
„Тенисът за мен винаги е бил една игра. Просто се случи да бъде моята кариера. Ако играя тенис е, защото преди всичко искам да се забавлявам на корта и хората да идват, и да се забавляват да ме гледат. Моята игра е идеална затова. Опитвам да правя невъзможни удари и да видя реакцията на публиката е нещо, което ме мотивира. Да, ясно е, че когато го объркаш, изглеждаш като глупак, но когато се получи, е невероятно. На тренировка опитвам всякакви удари, правя го още от дете.“
„Винаги съм бил считан за талантлив, но идиот. Понякога хората ми казват, че имам нужното да бъда в топ 10…но на мен ми липсват много неща, за да съм топ 10: да тренирам сериозно, да се подготвям физически, това са саможертви, които не мога да направя. Може би моят тенис е на това ниво, но играчите в топ 10 имат нужната воля. Те имат всичко. Не аз. Да спечеля титла от Големия шлем никога не е била моята мотивация. По-скоро бих бил в топ 30 и да се наслаждавам на живота, да играя голф, да пия шприц, когато искам.“
„Всеки ми казва, че имам време да се отпусна, когато се оттегля, че трябва да се отдам 100% на тениса. Всеки, който греши да мисли така, никога не се отпуска. Повечето остават в балон, не виждам някой да го напусне. Това е техният живот: тенис, тенис, тенис. Има дупка, когато спрат да играят. А когато и да спра да играя тенис, аз ще имам шприц, моите вечери, моят голф. Ще имам прекрасен живот, такъв, какъвто много хора биха искали да имат. Изкарвам пари, наслаждавам се, пътувам и съм най-щастливият човек в света. Изключителен късметлия съм. Не бих жертвал нищо, за да бъда №1 в света. През 2019 отидох до Миконос, до Ибиза, споделих най-добрите моменти в живота си с моите приятели, а това е нещо, което няма да мога да направя, когато съм на 40 години.“
„Не завиждам на Надал, Федерер или Джокович. Уважавам ги много и мисля, че това, което правят е невероятно. Но когато видя, че Рафа печели Ролан Гарос, а два дни по-късно вече тренира на Куинс за тревата…това е различен свят. Ако аз спечеля Ролан Гарос дори не знам дали бих играл Уимбълдън. По-скоро мисля, че сезонът ми ще завърши там! Те вече са велики шампиони. Без тях тенисът нямаше да е там, където е днес. Възхищавам им се много, но никога няма да съм като тях. И това не ми пречи да се смятам за шампион. Бил съм №18 в света, в топ 100 съм 10 години и имам 3 АТР титли.“
Пер говори и за ролята за тениса на други шоумени като Фабио Фонини и Ник Кирьос. „Кирьос и Фонини правят много добро за тениса. Харесвам тяхната лудост. Когато Кирьос игра с Антоан Оан на външен корт на US Open 2019, трибуните бяха пълни. Критикуваме поведението му, казваме, че обижда всички и не иска да играе, но накрая всички гледат мачовете му. Хората знаят, че нещо ще се случи, винаги е шоу. На Уимбълдън 2019 влязох в съблекалнята, след като Кирьос бе загубил от Надал. Видях го да си поръчва три бири и ги изпи на един дъх. После отиде на пресконференция. И нищо не се случи! Ник е добро момче, честен, не се интересува от нищо и прави много пари. Пресата постоянно го провокира, но той остава пасивен. Не го интересува.“
