Дани Валверду – за провалената си тенис кариера и бързия път към треньорството


Заради успехите, които постигна с Григор Димитров, Дани Валверду завинаги ще има специално място в сърцето на българския фен на тениса. На едва 34 години венецуелецът вече е с реномето на един от най-добрите треньори след страхотни периоди с Анди Мъри и Томаш Бердих преди под негово ръководство да дойде и най-добрият сезон в кариерата на Григор.

Но как започва всичко? Защо Валверду става треньор на 24 и защо се отказва от мечтата да пробие като тенисист заради добрия си приятел от детските години Мъри? Самият той отговори много подробно на тези въпроси в интервю за сайта на своя колежански отбор Miami Hurricanes.

В галерията може да откриете и много интересни снимки от дните на Валверду като тенисист и после като треньор!

Като малък Валверду съчетава тениса и плуването. На високо ниво е и в двата спорта, заради което още около 10-ия си рожден ден трябва да вземе решение с кое да се занимава по-сериозно. Помага му един фактор. „Когато чух от треньорите по плуване, че ще трябва да ходя за тренировки преди училище в 6 часа, реших, че тенисът ще е по-лесният път. Така че се отказах от плуването и избрах тениса. Сестра ми всъщност започна да играе малко преди мен, но после аз поех от нея. Бях доста добър, всъщност бях №1 в моя щат и треньорите определено бяха много разочаровани, че реших да спра. Но прецених, че тренировъчният режим е нещо, от което нямам интерес. Но бях много добър плувец, всъщност бях по-добър плувец отколкото тенисист. Треньорите бяха изненадани, че избрах тенис, но мисля, че се получи добре.“

Играта му действително се развива и започва да ѝ посвещава все повече време. Дори се мести в Южна Флорида, за да тренира в академията Нунес. А след това заедно със семейството си взима решение да се премести в Барселона, за да тренира в академията „Санчес-Касал“ в последните три години от гимназиалния си живот.

„Там срещнах Анди (Мъри) и през всички тези години бяхме тренировъчни партньори и партньори на двойки. Станахме супер близки и всъщност никога не загубихме мач на двойки в нашата юношеска кариера, така че това ни направи още по-близки отколкото бяхме.“

С успехите при юношите Валверду трябва да вземе и много важно решение – да направи моментален скок към мъжкия тенис или първо да играе на колежанско ниво.

„Играх в няколко Фючърс турнира през последната ми година в гимназията и после след гимназията. По това време нямах право да съм професионалист, правех го като аматьор. Справях се доста добре, стигах финали на Фючърсите. Така че не бе лесно решение, но с моето семейство преценихме, че това е правилният път и след колежа можех да помисля да стана професионалист, ако така реша.“

„Когато прецених, че колежът е правилният път за мен, казах на баща ми: ‘Ако това е пътят, който поемам, единствено искам да отида в Маями, не искам никъде другаде‘. Откакто бях дете, чувствах, че това е вторият ми дом. Имах приятели в Маями, но и много венецуелски приятели се бяха преместили в Маями по това време, така че го чувствах като дом. А и времето е доста подобно на това вкъщи, мислех, че ще ми пасне перфектно. А след като говорих с бившия ми треньор Марио Ринкон знаех, че това е училището за мен, не исках да гледам никъде другаде. Щях да имам страхотно време.“

Успехът идва бързо. Още първата му година (2005-06) е запомняща се за „ураганите“, както е прозвището на отборите в колежа. Тимът стига до осминафиналите в NCAA, Валверду е „Новобранец на годината“, партньорът му на двойки Луиджи Д’Агорд „Играч на годината“, а Ринкон „Треньор на годината“.

„За мен първата ми година бе специална. Очевидно всичко бе ново, но това, което ме впечатли бе, че това бе отбор, в който знаеш, че всеки един член е на същата вълна и всички гледат в една посока. Тези в последна година водеха отбора, искаха да завършат кариерите си по правилния начин и искаха силна година. Така че някои от тях се отказаха да играят на по-висока позиция, за да имаме по-добри играчи като по-предни ракети“.

Заедно с Д’Агорд достигат до №10 в националната ранглиста на двойки през 2006-а с актив от 19 победи и 5 загуби. „Луиджи бе страхотен играч. Беше трудно да не се справям добре с партньор като него. Така че имах късмет да бъда избран за негов партньор в първата ми година.“

След това Валверду играе много успешно и с Карл Сундберг. „С Карл се получи чудесно и за двама ни. Много харесвах Карл. Той работеше здраво, беше тих, много скандинавски по своя начин и мисля, че се допълвахме много добре. Той бе левичар, аз десничар и намерихме нашия път най-вече с личностите, които бяхме. Имахме невероятно време заедно.“

А след края на колежанската кариера Валверду взима решение да се посвети на тениса като кариера и да види докъде може да стигне в професионалния спорт.

Четири месеца, след като получава дипломата си от университета в Маями той е част от отбора на Венецуела за Купа Дейвис в първия си турнир след завършването.

Мачът е през 2009-а от финалния кръг в Група 2 срещу Доминиканска република. Валверду е на централния корт срещу Виктор Естрея Бургос, който впоследствие стигна до място в топ 50 на света през 2015-а.

По средата на мача Валверду усеща силна болка в в областта на слабините, но решата да продължи. Губи в четири сета и едва ли предполага, че дните му като тенисист вече са зад гърба му, за да се открие нов път – този на треньор.

„До момента, в който бях готов да се фокусирам върху професионалния тенис бях на добра позиция след четири годни в Маями и толкова победи. Смятах, че съм развит дотолкова, че съм готов да се състезавам на тура. Но не можеш да контролираш, дали ще се контузиш или не. След операцията започваш да си задаваш много въпроси. Бях само на 24, но се питах ‘прекалено късно ли е да започна да преследвам професионалната си кариера?’ Не знаех как ще реагирам след операцията, така че имаше много въпросителни в главата ми, но все още бях отдаден на това да играя професионално.“

И точно в този момент се появява неочакваната възможност, от неговия бивш съотборник от Барселона – Анди Мъри. По това време шотландецът е №2 в света и тъкмо се е разделил с бившия си треньор след загубата от Рафаел Надал на Уимбълдън през 2010-а.

„Бях на рехабилитация в Маями, а той тъкмо се бе завърнал от Уимбълдън след раздяла с неговия треньор. Но трябваше да замине за следващия турнир и нямаше треньор със себе си, затова каза: ‘Виж, Дани, в момента нямам треньор, така че искаш ли просто да дойдеш с мен и да ми помогнеш, и да видим какво ще стане?'“

А с оглед на плановете за собствената си кариера на корта, Валверду трябва да вземе важно решение. „Бяхме прекарали много време заедно откакто бяхме на 15 години, така че не го познавах само като професионалист, а и като приятел. Когато се преместих в Маями заради училището, той си купи имот в Маями, за да може да тренира в Маями, докато аз съм в училище, така че продължихме да тренираме заедно и през годините ми в колежа.“

LONDON - JUNE 11: Andy Murray of Great Britain and Daniel Vallverdu of Venezuela in action during their double match against Jonas Bjorkman of Sweden and Kevin Ullyett of Zimbabweon Day 3 of the Artois Championships at Queen's Club on June 11, 2008 in London, England. (Photo by Christopher Lee/Getty Images)

„Когато получих офертата от Анди да му помогна, това бе моментът, в който трябваше да взема решение да спра да играя професионално и да вляза в треньорството. По това време не беше лесно, защото исках да се пробвам и да видя колко далеч мога да стигна, но не отне много време да разбера, че съм избрал много добър път. Бях щастлив с избора и бях готов да се отдам напълно.“

А партньорството започва много силно. На Мастърса в Торонто Мъри побеждава Надал на полуфиналите и Роджър Федерер във финала. „След няколко седмици на това пътуване с него, той ме попита, дали искам да поема работата сериозно и да започна да пътувам постоянно с него. Така че няколко седмици след първото ни пътуване официално започнахме партньорството си и бяхме заедно пет години. Спечелихме златния медал в Лондон, аз бях треньор на британския мъжки отбор по тенис за тези Олимпийски игри, което бе много специално за мен. И после спечелихме US Open месец по-късно и Уимбълдън година след това. Така че тези пет години бяха много специални за мен и бе привилегия да съм част от това.“

А според самия него, макар и кратка, кариерата му като тенисист му е помогнала много в тактически план като треньор. „Нямах големи оръжия, когато играех, така че трябваше да разчитам повече на това да разбера съперниците си и мача. Мисля, че това ми помогна много в треньорството. Трябваше да разбера как да печеля мачове без оръжие, бях бърз по корта и бях доста солиден играч навсякъде. Нямах много слабости, но в същото време нямах оръжие, при което да кажа ‘Имах страхотен сервис или просто печелех с моя форхенд’. Трябваше да работя много, за да разбера как мога да победя моя съперник от другата страна на мрежата.“

MONACO - APRIL 12: Andy Murray of Great Britain with Daniel Vallverdu in a practice session during Day Three of the ATP Masters Series Tennis at the Monte Carlo Country Club on April 12, 2011 in Monte Carlo, Monaco. (Photo by Julian Finney/Getty Images)

„Това ми помогна да разбера играта тактически и да разбера важните моменти в мача. Когато играех, това бе една от силите ми, да разбера кога, защото като гледаш един тенис мач, определено има смени на преимуществото и трябва да разбереш кога е важно да натиснеш педала или да забавиш.“

След Мъри бе ред на Томаш Бердих да се възползва от уменията на Валверду в периода 2014-16 като по това време чехът достигна и до рекордната си позиция №4 в света.

За да дойде и страхотният период с Григор Димитров между 2016 и 2019 с незабравимия сезон 2017, в който българинът достигна до Мастърс 1000 титла, триумф на Финалите на АТР, общо четири АТР титли, осем победи над играчи от топ 10 и №3 в края на годината.

„След Анди бях с Томаш и това бе много специално за мен, защото бе първата ми треньорска работа след Анди. Никога не знаеш как ще се получи, така че да имам толкова успех от самото начало бе страхотно. Получи се много добре и му помогнах да достигне до най-високата си позиция. А после Григор бе следващият играч, когото тренирах и това също се получи добре. И професионално, и на лично ниво имах много, много добри отношения с тях и имах много хубави спомени и с двамата, помагайки им да достигнат до най-високите си позиции.“

През изминалата година Валверду съчетаваше работа със Стан Вавринка и Каролина Плишкова. С чехкинята се раздели, но за сметка на това в момента е главен треньор на швейцареца след неговата раздяла с Магнус Норман. „Сега трябва да погледна по-различно, тъй като той ще е на 36 следващата година, но е много вълнуващо, защото той е играч с потенциал все още да печели големи неща на неговата възраст. Целите може и да не са каквито са били винаги, което на неговото ниво бе да печели Шлемове и да бъде топ 5 в света в края на годината. Но сега мисля, че нашата цел №1 е да поддържаме тялото му, за да бъде готов да се състезава всяка седмица. Особено сега, когато идват много млади момчета.“

И така – малко над 10 години минаха откакто контузия промени из основни плановете на Валверду, но в тези 10 години той постигна невероятни успехи и вече е считан за един от най-добрите в треньорската професия. Българските фенове на тениса завинаги ще го помнят с топли чувства заради това, което постигна с Григор Димитров. А в личен план също нещата изглеждат прекрасно за венецуелеца, който живее в Цюрих със съпругата си и едногодишните си близнаци.


Tenniskafe.com предупреждава, че модераторите на сайта трият коментари, които съдържат обидни квалификации, нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница. Не се допускат коментари, които съдържат спам, както и такива с главни букви (думи, фрази и изречения). Не се допускат опити за реклама без знанието и разрешението на администраторите на сайта. Модераторите не коментират причините за изтриване на постове и други модераторски намеси.
Copyright © 2020 TennisKafe.com, Тенискафе ООД, Стара Планина 3, Управител: Асен Григоров. Всички права запазени.
Created by WPH