Даниил Медведев е едно от лицата, определяни за бъдещето на Тура. Руснакът проби сред най-добрите през миналия сезон, когато изигра шест поредни финала по време на своето „лудо“ американско лято, включително и мач за титлата на US Open. Само допреди няколко години обаче световният №5 изобщо не е вярвал, че може да достигне дотук, а е имал съмнения дори как ще се добере до топ 300.
Медведев даде интервю за „Behind the Raquet“, в което говори за много от предизвикателствата, които е имал срещу себе си в ранните етапи на своята кариера.
„Винаги е имало борба между баща ми и майка ми. Майка ми искаше да уча повече. Бях в училище и играех тенис, докато станах на 18. Повечето професионални спортисти в Русия приключват с ученето около 12-годишна възраст. Може би това е било причината, че не бях толкова добър, колкото приятелите ми в известен период от време, но не съжалявах за нищо“, каза световният №5.
„Имаше мачове, в които губех, а всичко, за което мислех, бяха допълнителните 100 долара, които съм щял да заработя. Най-трудният период за мен бе преминаването от юношите при мъжете. В юношеската ранглиста приключих под №13 и бързо започнах да осъзнавам, след като играх на „Фючърс“ турнири, колко трудно ще бъде да стигна от №700 до №300 в света“, споделя носителят на седем ATP трофея, включително и два „Мастърса“.
Всичко това се случва през 2014, когато Медведев става професионален тенисист. „Нужно беше да спестяваш колкото се може повече пари, докато опитваш да спечелиш пет или шест „Фючърс“ турнира“.
„Спомням си веднъж, че говорих с Бублик, докато играх на „Фючърс“ на няколко минути от жилището ми във Франция. Намирах се на около 700-ото място в света и го попитах: „Как въобще се стига до топ 300, не изглежда ли невъзможно? Днес все още той си спомня тази фраза и винаги се шегува с мен, когато ме види: „Хайде де, как така стигна до №300?“.
39-годишният треньор на Медведев – Жил Сервара, открива тенис център в Кан преди седем години, а през 2015 руският тенисист се мести в Южна Франция заради по-добрите условия за подготовка.
„Това не беше първата ми работа като треньор, но не бях много известен. Развихме добра връзка“, спомня си Сервара. „През 2015 главният му треньор трябваше да отиде в Марсилия с Даниил, но не можеше, защото присъстваше на друг турнир с друг играч. Така бе решено, че аз трябва да придружа Даниил за надпреварата в Марсилия. Справихме се добре заедно, а аз бях внимателен с неговата личност. Той игра добре и чувстваше добре тениса си“.
„Година по-късно отидохме на още няколко турнира на трева. А след края на сезона си казахме „чао“, но усетихме, че сме свършили добра работа и че нашата връзка се е развила“, казва французинът пред ATP.
Но малко по-късно съдбата отново ги събира, за да може руснакът да се превърне в тенисиста, който е днес.
И макар да постигна големи успехи през 2019, Даниил си създаде статута на човек, който често влиза в пререкания с феновете. Освен тези свои „демони“, Медведев се е борил и с вредните си навици извън корта.
„След като за първи път достигнах до топ 100, знаех дълбоко в себе си, че все още не съм професионалист“, каза Медведев. „Когато бях на корта, давах 100% от себе си, но извън него не правех правилните неща. Лягах си късно, с часове играх на „плейстейшън“ и просто не се тревожех за нещата, за които трябваше“.
През изминалия сезон руснакът даде заявка, че в бъдеще може да бъде №1 в света. Той триумфира в София, вдигна първа „Мастърс“ титла в Синсинати, спечели трофей в Санкт Петербург, а в Шанхай взе още едно отличие от категория ATP 1000. Загуби общо пет финала – в Барселона, Бризбън, Вашингтон, Монреал и на US Open срещу Рафаел Надал, но въпреки това показа огромно израстване.
„Скокът от №70 до №5 в света беше периодът, в който реших да посветя всичко на тениса. Исках да открия лимитите си. Знам, че хората казват, че никой няма граници, но исках да тествам себе си и да ги открия. Това беше моят момент“, смята Медведев.
