Повечето специалисти са категорични, че US Open 2018 ще бъде доминиран от Голямата тройка – Роджър Федерер, Рафаел Надал и Новак Джокович – и един от тях ще вдигне титлата на 9-и септември. Едно име обаче сякаш остава в сянка – това на шампиона от 2009 Хуан Мартин Дел Потро.
„Той има голямо сърце, благодарение на което е предизвикателство за всеки от топ играчите“
Това са думи на Джим Къриър след победата на Дел Потро над Федерер във финала на Индиън Уелс тази година. Аржентинецът спаси 3 мачбола преди да се наложи в драматичен тайбрек в третия сет. Титлата бе първа от сериите „Мастърс“ за него.
Освен че има един от най-мощните форхенди в историята, Дел Потро винаги е придружаван от шумна фенска маса, която създава атмосфера като за Купа „Дейвис“ на всеки от неговите мачове. Независимо дали са в Лондон, Ню Йорк или Шанхай – аржентинци, очевидно, ще се намерят и на Луната.
„Доста от феновете ми показват любовта си към мен и на корта, и извън него. Това ми липсваше, докато бях контузен“, споделя откровено 198-сантиметровият състезател.
Контузиите в двете китки бяха повратен момент в кариерата и живота на Дел Потро. Преди тях бяха налице всички индикации, че аржентинецът е способен да разбие абсолютната доминация на Федерер, Надал и Джокович. Кулата от Тандил завоюва титлата от US Open, когато бе само на 20 години след последователни победи над Рафа и Роджър – нещо, постигано от малцина за всичките тези години, през които двамата големи са на върха.
Първата операция обаче бе факт още през 2010 г. Проблемна, по това време, бе дясната китка. Дел Потро пропусна почти целия сезон, след като бе достигнал осминафиналите на Australian Open през януари.
Следващите три интервенции бяха на лявата китка. В периода 2014-2015 Дел Потро бе по-често в болници, отколкото на турнири. Аржентинецът успя да изиграе едва 14 срещи и продължаваше да чувства болки, когато се състезава. Мнозина специалисти бяха убедени, че това е краят на кариерата на някогашния тенисист от топ 5 и той никога повече няма да се завърне на корта.
В началото на 2016 г. обаче, с помощта на д-р Ричард Бергер, с когото Дел Потро все още е близък приятел, завръщането стана факт. Въпреки че се намираше под номер 1041 в ранглистата Дел Потро можеше да участва в турнирите, без да мисли за поредната операция, а просто да се наслаждава на тениса си. Съществуваше обаче един проблем – вече бе невъзможно да изпълнява своя бекхенд, както в миналото, защото натоварването в китката бе твърде сериозно.
И тогава критиците подцениха таланта на близо двуметровия състезател – „как ще играе този удар с една ръка, след като цял живот го е правил с две“, многозначително повдигаха вежди мнозина. Дел Потро обаче не се отчая, а се научи да използва много коварен слайс бекхенд, който му позволяваше да остава в разиграванията, докато не получи удобна топка за гръмотевичния си форхенд.
„В началото чувствах по-голямо напрежение върху форхенда и сервиса си. Не трябваше да допускам лесни грешки при тези удари, за да мога да компенсирам по-слабия си бекхенд. В момента обаче продължавам да работя и да се подобрявам и мисля, че проблемът с бекхенда ми ще бъде разрешен скоро“, заяви Дел Потро през 2016 г.
За първи път видяхме познатото лице на борбения аржентинец в Рио по време на Олимпийските игри. Дел Потро отново доказа, че дава всичко от себе си, когато играе за родината си – въпреки жегите и съмнителната настилка, Кулата от Тандил отстрани световния №1 по това време Новак Джокович в първи кръг, а победата над Надал в полуфиналите му осигури сребърния медал. Паметен ще остане и успехът над Анди Мъри в Купа „Дейвис“ в пет сета през същия сезон 2016.
Постепенно, и бекхендът на Дел Потро започна да заприличва на онова оръжие от близкото минало.
„Той превърна бекхенда си в неутрален удар. Вече не му се налага да го подсича толкова често, колкото го правеше, когато се завърна от контузията“, смята Джим Къриър.
Наистина, Дел Потро не притежава същата бомбастична скорост, изпълнявайки обратния си удар, но през последните 12 месеца все по-често го удря плоско и кара противниците си да гадаят какво точно ще последва.
Това бе и ключът към полуфинала на миналогодишния US Open, където дори спечели първия сет срещу Рафаел Надал, преди силите му да се изчерпят. В предишния кръг Кулата от Тандил направи немислим обрат срещу Доминик Тийм, въпреки че изглеждаше напълно сломен, изоставайки с 0-2 сета.
„Видях, че публиката искаше още тенис, още от моите форхенди и сервиси. Използвах тази енергия и реших да се боря, а не да се отказвам.“
Дел Потро спаси два мачбола в четвъртия сет с асове, а публиката бе като обезумяла. В крайна сметка всичко приключи с марковия завършващ форхенд, напомнил за титлата през 2009 г.
През този сезон подемът на аржентинеца продължава. Той вече е №3 в света – най-доброто му класиране до този момент; спечели първата си „Мастърс“ титла, а на Уимбълдън измъчи до крайност Надал преди да отстъпи в пет титанични сета. Това бе може би двубоят на турнира, макар че съществуват аргументи в подкрепа и на срещите Джокович – Надал и Андерсън – Иснър.
Сега Дел Потро се появява на любимия си US Open в сянката на голямото трио Федерер, Надал и Джокович. Безспорно е обаче, че аржетинецът играе най-добрия си тенис на твърди кортове, а атмосферата в Ню Йорк е изключително подходяща за него.
Може ли гигантът от градчето Тандил да завоюва втората си титла от Големия Шлем? Това е труден въпрос, без да сме видели дори жребия за турнира. Ако искате обаче зрелище до последно, драма, борбеност, форхенди със 107 мили в час, шоу и незабравима атмосфера – то задължително трябва да гледате двубоите на Дел Потро!
Жребият за основната схема на US Open ще бъде тази вечер от 21 ч. българско време. Очаквайте информация на живо в TennisKafe.com!
