Тенисът е това, за което живее семейство Серундоло. „Нашата къща е съблекалня“ – споделя Алехандро Серундоло, главата на семейството.
64-годишният аржентинец е бивш професионален състезател и остава на крачка от това да пробие в първите 300 на световната ранглиста. Но пък може да се похвали, че е помогнал на двама да влязат в топ 100 – синовете му Франсиско и Хуан Мануел, две от големите надежди на аржентинския тенис.
По-големият Франсиско вече е в топ 20 и този следобед ще срещне Григор Димитров на турнира в Куинс Клъб. Но Фран никога нямаше да постигне всичко това, ако не бе вървял по стъпките на по-малкия, 21-годишният Хуан. Звучи странно, но е факт.
Хуан е този, който печели големи турнири при юношите, той е този, който подхожда по-професионално. От него се очаква да има бляскава кариера, докато при Фран това е под въпрос. „Следвахме пътищата си, всеки в своята категория, но той печелеше, а аз губех, винаги първи отпадах“ – споделя Франсиско. „За щастие винаги вярвах, че моят момент ще дойде и накрая се случи.“
Всъщност и при мъжете Хуан Мануел първи направи впечатление. През 2021-а той спечели АТР 250 турнира в Кордоба в дебюта си на най-високото ниво. И това само мотивира Франсиско, който седмица по-късно игра финал в родния Буенос Айрес.
„Най-доброто нещо относно Фран като личност и като играч е колко е спокоен. Той си е същият, това му позволява да се подобрява. Това е като огледало за мен: Аз винаги съм бил по-структуриран и той ми показа как да се наслаждавам на себе си и да не се стресирам в определени моменти“ – споделя Хуан Мануел.
Фран бе спечелил три титли на ниво Чалънджър в края на 2020-а, така че неговият успех в Буенос Айрес със сигурност не дойде от нищото. Прогресът през 2021-а продължи, но турнирът, който промени всичко бе Мастърсът в Маями. Като №103 в света той се превърна в най-нискоранкирания полуфиналист в историята на турнира.
Това бе и доказателството, че Франсиско е всичко друго, но не и специалист на клей. Играта му е много по-различна от тази на Хуан Мануел, който е левичар и обича да действа от дъното на корта. Франсиско има много по-мощните удари, играе по-агресивно и обича да излиза напред към мрежата.
Освен бащата, в семейството огромна роля играе и майката Мария Луз. Тя също е била тенисистка, след което завършва психология със специалност спортна психология. Доста удобно, когато и трите ти деца са спортисти. Три, тъй като братята имат и сестра – Констанца, която е звезда в хокея на трева.
Мария Луз държи децата да прекарват в учене поне толкова време, колкото в тренировки. Това води до много по-плавно развитие. „Бях зле, но когато завърших училище на 18, започнах да тренирам. Пораснах по-висок и винаги поддържах своя подход към тениса. Нямаше да тичам и да играя във въздуха, това не работеше за мен. Играя като удрям здраво и плоско. Но най-важното е да вярвам в себе си.“
Полуфиналът в Маями го изпрати в топ 50, а през юли в Бостад дойде и първата АТР титла.
Напрежението бе голямо през март тази година, когато Франсиско трябваше да защитава точките от полуфинала в Маями. Това не си пролича в играта му, защото той достигна до четвъртфинал . Последва и отличен сезон на клей с четвъртфинали в Рим и Барселона, финал в Лион и осминафинал на Ролан Гарос.
Турнирът в Куинс Клъб е първият му в сезона на трева и победата над Томи Пол показва, че аржентинецът има всички предпоставки да бъде успешен и на тази настилка.
Миналата година той записа дебютен успех на трева. Отново в Куинс, където победи Педро Мартинес в първи кръг, преди да загуби от Райън Пенистън във втори. В Ийстборн загуби от Пол, а на Уимбълдън имаше среща още в първи кръг с Рафаел Надал.
Сега пред него стои възможността да опита да достигне до първия си четвъртфинал на трева. Съперник е Григор Димитров и българските фенове ще се надяват Серундоло да изчака още поне малко до първия си голям успех на зелено.
