Едва ли е имало личност в тениса, която да буди толкова противоречиви чувства у мен, каквито предизвиква Ник Кирьос. Все още дори не съм съвсем наясно със себе си какво е крайното ми мнение за австралийското “лошо момче”. Сякаш всеки път, когато Ник се прояви с гръмка победа на корта над някой от фаворитите или с добър жест извън него, бърза да развали доброто впечатление с поредната необмислена проява.
Позитивните страни
Няма съмнение, че Кирьос притежава безспорен талант за спорта. Без да е отдаден на тениса, да разполага с треньор и да се подготвя по напълно професионален начин, Ник е способен да постига победи или поне да бъде равностоен на най-добрите. Та кой освен австралиеца изобщо затрудни т.нар. Голяма тройка на тазгодишния Уимбълдън? Лекотата, с която Кирьос играе, е впечатляваща. Дори когато не е напълно сериозен, изпълнява завършващи удари с лекота. Способен е да пласира неспасяем ас, имитирайки техниката на сервис на свой колега, или пък да забие уинър по правата от форхенд с изправена стойка и небрежно движение на китката. Всичко това е белег за неоспоримия талант на Ник.
Извън класата си на тенисист, Кирьос се е доказал и като безспорен шоумен и истинска атракция за фенове и пресата. В съвременния спорт 99% от професионалните атлети са като програмирани киборги, които повтарят едни и същи клишета на всяка своя пресконференция, а на спортната площадка не се отличават с нищо едни от други – нито със стил на игра, нито със специфично присъствие на игрището.
Ник не само има уникален и разпознаваем стил на корта, но открито заявява това, което наистина мисли пред медиите – без лицемерие и преструвки. Колко често може да видите подобна откровеност от други атлети? Дори понякога да прекрачва границата, аз лично съм на мнение, че подобни неща може да са само от полза на спорта. Още от далечното минало хората обичат кървави зрелища. Неслучайно тенисът бе толкова популярен по време на враждата между Джими Конърс, Иван Лендъл и Джон Макенроу, а феновете и до днес не са забравили проявите на най-големия скандалджия измежду тримата – Големия Мак.
Защо Кирьос да няма право да каже, че не харесва Новак Джокович и смята начина му на отпразнуване на победите за изкуствен? Или пък, че никога не би пил кафето си с Рафаел Надал? В крайна сметка това е личното му мнение по темата и е добре понякога да получаваме откровеност от големите звезди. Защото съм убеден, че и други изпитват същото спрямо Новак и Рафа (или пък спрямо Роджър), но никога няма да си позволят да да изкажат нещо различно от обичайните суперлативи заради “политическата коректност”, която ни заобикаля отвсякъде в днешно време.
Може би именно заради това Ник се справя толкова добре на корта срещу най-добрите и никога не се чувства обречен. В крайна сметка, въпреки огромния талант и изключителните им постижения, понякога не пречи (а напротив, помага!) да се отнесеш по малко по-безпардонен начин спрямо големите. Ако повече тенисисти бяха “пердета” като австралиеца, вероятно нямаше да гледаме практически едни и същи победители в турнирите от Големия Шлем през последните 15 години и толкова много протоколни срещи с тяхно участие в ранните фази на надпреварите. Кой друг освен Кирьос би си позволил да изпълни сервис отдолу срещу Рафа например, въпреки че испанецът посреща на 5-6 метра зад основната линия и подобна тактика очевидно би могла да пожъне успех?
Негативните страни
Въпреки всичко казано дотук, не мога да отрека, че доста често Кирьос прекрачва границата и от лошо момче и шоумен се превръща в гамен. Начинът, по който се отнася с някои журналисти или случайни хора от публиката, може да бъде наистина отблъскващ. В крайна сметка тенисът и през 21 век си остава спорт на джентълменството, а Ник често не се съобразява с този факт. Какво например пречи да се извини на противника, след като го е ударил с топка в тялото (дори това да е направено умишлено с цел подсигуряване на точката)?
Отделно, може да те хване истински яд, че австралиецът не дава всичко от себе си в 80% от времето. Колко хубаво щеше да бъде да получаваме по-често мачове като този с Надал на Уимбълдън! Дори публиката на Централния корт изглеждаше по-екзалтирана от обичайното в онзи четвъртък следобед, а със сигурност рядко може да се види такава атмосфера на мач от втори кръг на турнира.
Дори някои от приятелите ми, които не се интересуват задълбочено от тенис, бяха приковали погледи в екраните, за да видят как ще се развие тази вражда. Самата среща бе една от най-качествените в хода на цялата надпревара и само няколко точки тук и там решиха изхода и спасиха Надал от ранно отпадане.
Преди време се ядосвах, че Марат Сафин и Давид Налбандиян не са посветени напълно на играта и не успяват да реализират до край таланта си, но мързелът и нежеланието на Ник са в съвсем различна орбита…
В крайна сметка, харесван или не, Кирьос ще продължи да бъде в центъра на прожекторите. Дали като описаната от мен противоречива фигура на модерния тенис или като новия голям шампион на Австралия – това предстои да узнаем в близкото бъдеще.
Борис Стрижлев, TennisKafe.com
