Остаряват ли наистина тенисистите?



Доминация. Тази дума можем да поставим като етикет върху имената на тазгодишните финалисти на Уимбълдън – Роджър Федерер и Новак Джокович, а в това число прибавяме и Рафаел Надал. Трудно други тенисисти влизат в царството на Тримата големи, които продължават да играят финали на „мейджъри“ след навършване на 30 години.

От The Economist изчислиха, че средната възраст на мъжете професионални тенисисти е скочила от 24.6 пред 1990 на 28.6 през 2017 година.

Следващата графика е от 2017 година и показва тенденция, която всъшност продължава да бъде актуална.

Тазгодишният пример е поредното доказателство за това – Федерер и Джокович се изправиха един срещу друг във финала с най-висока средна възраст на Уимбълдън в Откритата ера. Роджър, който навършва 38 години следващия месец, и Новак, който отпразнува 32-ия си рожден ден през май, играха и втория „най-стар“ финал в турнирите от Големия шлем като цяло.

grafika

Процентът на играчи над 30-годишна възраст е скочил от 6% през 1990 година на 40% през 2017 година. Разбира се, тенденцията е обсъждана многократно, но до каква степен е анализирана?

През 1972 година Кен Розуел и Мал Андерсън на Australian Open изиграват най-възрастния финал от Шлема, като и двамата по това време са на 37 години. Шампион става Розуел и до днес той-държи рекорда за най-стар „мейджър“ шампион. Ако Федерер беше надделял над Джокович, това щеше се промени.

И все пак случилото се през 1972 година по-скоро е изключение, уникален развой на събитията. Докато тазгодишният финал на Уимбълдън изглеждаше напълно логичен.

Четирима играчи в Оупън ерата са играли финал на Уимбълдън след навършване на 32-годишна възраст. Кен Розуел прави това през 1970 и 1974 г. В първия случай губи от Джон Нюкъмб, а във втория – когато е на 39 години и осем месеца, претърпява поражение от 22-годишния Джими Конърс.

Федерер попадна в тази класация през 2014 и 2015, а после го стори и през 2017 г. Другият е Кевин Андерсън, който миналия сезон стигна до заключителната битка и загуби от Новак Джокович. Сега самият сърбин влезе в този елитен клуб.

Интересното е, че за трета поредна година средната възраст на финалистите на Уимбълдън е над 30 години. Такъв случай не е имало, откакто Розуел загуби от Конърс през 1974 г.

Стават ли обаче топ играчите по-възрастни? Отговорът е – не всички.

grafika 2

Виждаме, че докато в последните повече от 30 години има тенденция играчите в топ 100 да се по-възрастни, то в топ 1000 ситуацията е много по-различна и средната възраст е между 24 и 25.

Още по-поразителни са резултатите, когато разгледаме и възрастта на представителите на топ 10:

grafika 3

Сходни са показателите и в женския тенис, като резултатите напълно преборват теорията, че играчите стават все по-възрастни заради новите технологии, иновативните методи за правене на ракети и т.н. Рафаел Надал не притежава магическа ракета – такава, до каквато състезател от топ 300 не може да се добере

Разбира се, живеем в „златната ера“ на тениса, в която Големите трима са в последната част от кариерите си и до някаква степен изкривяват данните. Към тях можем да добавим и други шампиони от Шлема като Анди Мъри и Стан Вавринка, но въпреки това тенденцията важи за топ 100. Тоест и тази теория не е много солидна.

Тогава каква е причината? Отговорът е – пари.

През последните малко повече от 10 години спонсорските сделки на върха в тениса стават все по-големи.

Последният турнир от Големия шлем – US Open, за поредна година вдигна наградния си фонд, който този сезон ще е рекордните  $57 милиона спрямо $53 милиона миналата годинa, което е с 8% повече. Шампионите на сингъл при мъжете и жените ще приберат по $3,850,000, докато всеки отбор при двойките ще заработи по $740,000 при спечелена титла. Запазва се и тенденцията най-голямо да е увеличението за играчите, които отпадат рано в турнира, като отпадане във втори кръг ще носи на тенисист $100,000.

Този сезон Уимбълдън също  имаше по-голям награден фонд. Парите, които си разпределиха играчите на сингъл бяха с 9.2% повече.

Най-голям бе скокът за участниците в първи и втори кръг – съответно 15.4% и 14.3%. При двойките пък най-голямо е повишението при тандемите, които вдигнат титлата – 20%. Ръст има при смесените двойки и в квалификациите.

wimbledon

В добавка към това, тенисистите на върха в ранглистата имат и многомилионни договори с различни спонсори. Всъщност преди време FiveThirtyEight  публикува анализ, в който посочи, че само около 300 играчи при мъжете и почти толкова при жените реално имат достатъчно висок доход от тенис, така че да не са на загуба.

Това обаче не значи, че „едва свързват двата края“. Малко са тези извън топ 100, които могат да си позволят да пътуват с личен треньор, докато Роджър Федерер може да бъде навсякъде с екип от 10 човека.

Тази година дори бе направена реформа по отношение на начина, по който се изчислява ранкинга на играчите, което щеше да доведе до тотален колапс извън топ 300. Джаред Хилтцик например стана поредният тенисист, който олицетворява играчите в „ничията земя“ на тениса – там, където е пресечната точка между ATР и ITF туровете.

Според Хилтцик тенис шефовете се опитват да приложат система, сходна с тази в голфа и да има две дивизии. А други негови колеги обясниха, че тенис шефовете искат всички приходи да са най-високо ниво и топ игачите да станат едно малко затворено общество.  В крайна сметка след бурни протести Международната тенис федерация (ITF) постигна споразумение с ATP и WTA да оптимизира структурата на мъжкия и женския професионален тенис.

Всички тези събития обаче има пряка връзка с повишаването на възрастта в топ 100 – парите са повече, а с това върви и гладът за повече успехи в рамките на по-дълъг период от време.

На следващата графика може да видите, че колкото повече стават парите на Уимбълдън (б.а а и на всички надпревари от Шлема), толкова повече се повишава и средната възраст на играчите в топ 100:
grafika 5

В същото време графиките на medium.com показват, че движението в посока пробив към топ 100 не е особено голямо:

grafika 6

Идентична е тенденцията в женския тенис – по-малко хора пробиват в топ 100 и съответно по-малко напускат. Така че не е напълно акуратно да кажем, че топ тенисистите стават все по-вързастни, а по-скоро, че веднъж някой попадне ли в топ 100 по-вероятно е да остане там, защото печели повече пари и така може да си осигури и луксове, до каквито останалите не могат да се доберат.

На върха може да разполагаш с треньор през цялото време, диетолог и въобще с най-добрите експерти във всички области, които могат да имат ползотворно влинияние върху представянето ти. Не е за подценяване и психологическата нагласа на човек, който има повече пари. Какво е напрежението, когато сервираш и животът ти зависи от това – както и кариерата. Играчи като Федерер, Надал и Джокович могат да си позволят почивки от по шест месеца без проблем, но много други нямат този лукс и се завръщат преждевременно, рискувайки хронична травма.

Истината е, че и извън топ 100 има състезатели с огромен потенциал, но просто те никога няма да имат шанс да го реализират. И има твърде малко неща, които могат да се направят по въпроса, така че тенденцията да се промени.

*Бележка: базата данни е на Джеф Сакман

TennisKafe.com

 

 
 
Tenniskafe.com предупреждава, че модераторите на сайта трият коментари, които съдържат обидни квалификации, нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница. Не се допускат коментари, които съдържат спам, както и такива с главни букви (думи, фрази и изречения). Не се допускат опити за реклама без знанието и разрешението на администраторите на сайта.