Григор Димитров даде обширно интервю пред Tennis TV в Ротердам, в което говори за своите спомени от първото си участие в турнира още като 17-годишен и за уроците, които е научил в изминалите 15 години от тогава.
„Тогава победих Бердих в първи кръг, трябваше да играя с Рафа. Винаги съм имал тежки съперници. Чудесен период от годината, в който можеш да надграждаш. Това е едно от местата, които осигуряват това за мен. Всяка година идвам и го чувствам, оценявам го. Има хубава смесица от неща, които можеш да оцениш тук“ – започна Димитров в спомените си от участието през 2009-а.
„Рафа бе спечелил Australian Open, Бердих май беше осми. Дадоха ми уайлд кард за квалификациите и се подготвях да играя квалификации на следващия ден. Когато си лягах, ми се обадиха да ми кажат, че всъщност получавам уайлд кард за основната схема. Беше трудно за мен да разбера какво се случва. Мисля, че беше вечерен мач и бе трилър. Голяма победа за мен. Спомням си чувството. Няколко дни по-късно играх с Рафа. Въведението в тениса бе много силно. Когато гледам видеото от тогава, осъзнавам колко много се е променил тенисът. Тогава всичко е позитивно, не мислиш много.“
„Способността да се адаптираш и да не се отказваш“ – това определя самият той като най-важната способност, придобита оттогава досега. „Имало е много пъти, в които съм бил близо не до оттегляне, но до това да си взема почивка, да направя крачка назад, да опитам нещо друго. Винаги съм успявал да се адаптирам в това отношение, беше трудно. Аз бях един от най-младите от самото начало. Трябваше да играя с първите 15, които бяха изключително добри. Не успявах да се състезавам с тях. Или пък го правех за сет и след това отпадах физически. Това изгради толерантността ми и ми позволи да се адаптирам, да работя върху различни неща. Това е едно от големите ми качества през годините. Вече съм играл с доста поколения и срещу всяко трябваше да преоткривам играта си. Никога не се отказах и това е нещо в нашия спорт. Понякога спортът те пречупва. На 32 съм, вече съм доста години в тура и се чувствам добре.“
„Малкият вътрешен глас е много важен. Клише е, но той е много важен. Можеш да контролираш нещата само от своята страна. Другото са семейството и приятелите, които са с мен в добро и лошо. Най-вече в периодите, в които не вярвах в себе си. Не се срамувам да го кажа. Тенисът не е всичко. Винаги съм държал на ценностите, които съм получил от родителите си. Майка ми винаги ми е казвала да бъда добър човек. И винаги съм опитвал да държа на това, но то също има своята цена.“
Разбира се, Григор бе попитан отново и за емоциите от спечелената първа титла от 7 години насам и чувството на триумф в Бризбън. „Има момент, в който нищо не е толкова добро или толкова лошо. Узрях, усещам го. Мога да бъда луда глава, но успявам по-често да контролирам нещата. Разбира се, че бях нервен. Развълнуван. Тези чувства не те оставят. Изведнъж печелиш и го оценяваш отново, но на следващия ден вече гледаш напред. Беше много красив момент за всички – за семейството ми, екипа, приятелите. Това са хората, които вярваха в мен. Бях близо много пъти, но не съм се отказвал.“
„Тези турнири искаш да спечелиш най-много, защото е един от първите. Не искам да мисля прекалено надалеч. Конкуренцията е голяма, трябва да гледам мач за мач. Ако продължаваш да печелиш – чудесно, ако не – окей. Достатъчно се поставяме под напрежение като спортисти“ – завърши Димитров, който по-късно днес излиза срещу Лоренцо Сонего в първия си мач от турнира.
Dimitrov 'I still remember the feeling of beating Rafa here' from archibal on Vimeo.
