Всички тайно се надявахме, че чудото може да се случи, но почти никой не смееше да го каже на висок глас. Ето обаче, че немислимото стана и Григор Димитров постигна първа победа в съперничеството си над Роджър Федерер. При това в двубой с особено висок залог, когато всички очакваха Маестрото да бъде пределно мотивиран за титла №21.
Димитров продължава да се развива по възходяща линия и с всеки изминал мач заприличва все повече на тенисиста от 2017 г. Този път сервисът на българина бе на ниво, играта му от дъното на корта така и не се пропука, а в края на срещата той видимо превъзхождаше своя опонент и кондиционно. Затвърди се тезата, че твърдата настилка и високата влага в Ню Йорк се оказват непреодолимо предизвикателство за 38-годишния Федерер. Неслучайно Роджър не е печелил тук от 2008 г., а преди 12 месеца допусна шокираща загуба от Джон Милман.
Много добро впечатление направи фактът, че с изключение на две двойни грешки на брейкболи, Григор се представи впечатляващо в най-важните точки (т.нар. “big points”). Особено инфарктен бе моментът при 5-4 в четвъртия сет, когато в опит да затвори частта, българинът изостана с 0-40, но осъществи измъкване, достойно за Хари Худини.
Преди полуфинала
След грандиозния успех над Федерер, нямаше как да не ми направи впечатление, че две мнения се прокрадват сред българската общност. Можем да ги обобщим горе-долу по следния начин:
- “Григор постигна нещо историческо, а оттук нататък всичко би било бонус. Важното е, че българинът се завърна в топ 25 на световната ранглиста на АТП. “
Твърдо не съм съгласен с подобен начин на мислене. Да, наистина никой не очакваше от Димитров да стигне дори до втората седмица на турнира предвид ужасните предходни 20 месеца. От друга страна, в ерата на Голямата тройка, всяка възможност за класиране на финал в турнир от Големия Шлем е истински дар от небето и трябва да бъде използвана на максимум.
Замислете се, че страхотни тенисисти като Дел Потро, Цонга, Бердих, Ферер и Чилич достигнаха до 1 или максимум 2 “Мейджър” финала за цялата си кариера. А сега Григор получава уникалния шанс да играе за трети път полуфинал в най-престижните надпревари в тура и този път не срещу Надал или Джокович, а срещу Даниил Медведев.
Въпреки че руснакът до голяма степен е човекът във форма в момента, предвид поредицата от победи и финали на хард това лято, няма съмнение, че той все още е много далеч от висотата на Голямата тройка. Липсата на опит в мачове с такъв залог и насъбралата се умора би трябвало да бъдат в полза на Димитров.
Колкото до световната ранглиста, винаги съм бил на мнение, че нейното значение се преекспонира и че печеленото на титли е далеч по-важно от позицията в класацията на АТП. Едва ли има особено значение дали се намираш под №12 или №18, след като получаваш право на директно участие в основните схеми. Дори предимството на поставянето не е гаранция за по-благоприятен жребий – справка, именно Григор на този US Open. Докато Рафаел Надал, като трети поставен на Уимбълдън 2019, получи Ник Кирьос във втори кръг.
- “След победата над Федерер, Медведев би трябвало да бъде “лесна хапка” за първата ракета на България”.
За съжаление, в спорта тази логика просто не работи. Всичко е въпрос на т.нар. “match-ups”, т.е. как стилът на един тенисист пасва срещу стила на друга тенисист. Мач в бясно темпо във вечерна сесия срещу Федерер е нещо съвсем различно от титаничната битка от основната линия, която със сигурност предстои днес. Неслучайно букмейкърите определят шансовете на двамата за победа като доста близки, дори с леко предимство за Медведев.
В допълнение, срещу Федерер Димитров играеше с мисълта, че е тотален аутсайдер и всеки спечелен сет би бил бонус. Докато днес психологията на двубоя ще бъде съвсем различна и със сигурност напрежението върху Григор ще е огромно.
Предизвикателството Медведев
Димитров и днешния му опонент са се срещали общо два пъти (с разменен успех), като и двете срещи са във формат 2 от 3 сета в турнири от далеч по-ниска категория. В този ред на мисли, едва ли може да направим някакви решаващи заключения от баланса им до този момент.
Още от началото на турнира руснакът изглежда като ветеран от войната, който всеки момент ще рухне на корта. Въпреки това, къде по-лесно, къде по-трудно, Медведев успя да преодолее поредица от костеливи опоненти и да намери място в четворката, напук на публиката във “Флашинг Медоус”.
Григор не трябва да допуска грешката на Вавринка и да приема, че опонентът му страда от сериозни кондиционни проблеми и може да се откаже от двубоя във всеки един момент. Стан изглеждаше видимо объркан от странните сигнали, идващи от неговия противник в четвъртфиналите, и в резултат игра крайно разпиляно и разочароващо.
Прави впечатление, че въпреки високия си ръст и на пръв поглед закъснелия контакт с топката (особено при бекхенд), Медведев притежава много изчистен тайминг и е способен да не допуска грешка в серия от маратонски разигравания. Дългите ръце и големият обхват на руснака също му помагат да прилича на бетонна стена, срещу която няма пролука. Комбинирано с подобрения му през последните месеци сервис, се получава един особено неприятен коктейл за всеки противник на младия Даниил.
Димитров трябва да подходи към срещата умно и да се опитва непрекъснато да мести поуморения си опонент по ширината на корта, тъй като при топки в центъра на корта Медведев става особено остър и опасен. Отново ключев ще бъде хапещият слайс на българина, предвид високия ръст на неговия опонент и дискомфарта при отиграването на ниски топки.
На мнение съм, че особено важен ще бъде първият сет. Ако Димитров се наложи, това вероятно ще се окаже тежък психологически удар за Медведев, който ще заиграе с мисълта, че тепърва ще трябва да осъществява обрат. Обратното, сет аванс за Даниил ще му предостави възможността да намали оборотите в сет №2 или 3 и да разпредели силите си така, че да бъде на висота в решителните моменти.
При всички положения шансът за историческо първо класиране на българин във финал на турнир от Големия Шлем е точно тук и сега – в спорта никога няма гаранции, че нещо ще се повтори. Затова отново всички трябва да бъдем пред телевизора в 23 ч. и да се надяваме, че чудесата в Ню Йорк тепърва започват.
Борис Стрижлев, TennisKafe.com
