Как един баща осъзна стойността на загубите след тенис мач на сина си

|  от  

Сам Вайнман, автор на книгата „Win At Losing: How Our Biggest Setbacks Can Lead To Our Greatest Gains“, разказва за благоприятното влияние на загубите, което е научил след един тенис мач на сина си. Книгата му включва истории на бившата професионална футболистка Сара Вален, голфърът Грег Норман и актрисата Сюзън Лъки.

Синът ми е един много добър малък тенисист. Само на 11 е, но вече е положил здрави основи. Чарли не може да обясни, защото издава звук, когато удря, но знае, че Рафаел Надал го прави, така че разговорът приключва някъде там.

Всичко започна преди година, когато той поиска да му купим лента за глава като на Надал. И вече щом не може да намери къде я е оставил, реагира все едно му липсва бъбрек: „Къде е лентата ми за глава? – ще пита, тичайки истерично из къщата преди да играе мач. – Не мога да играя без нея!“

Когато дойде ред да играе на един младежки турнир, той мина много лесно през началните фази и двамата започнахме да мислим за финала. Като един примерен баща, аз му казах да уважава опонента си, да мисли мач за мач и че най-важното е да се забавлява.

На полуфинал Чарли се изправи срещу едно плахо хлапе на име Джейк. Излезе на корта уверено и си помисли , че ако се справи достатъчно бързо, ще получи сладки преди вечеря. Седнали на място с изглед към кортовете, с Лиза, моята жена, разговаряхме с майката на Джейк: „О, равностоен ли е мачът? Очаквахме бърза развръзка.“

С напредването на играта нищо не тръгна по план. Чарли пласираше бекхенди по ъглите, но те бяха лесна плячка за Джейк. По едно време Чарли даде цял гейм, пращайки 8 поредни топки в мрежата. Гледайки сина си, виждах колко ядосан започва да става той. Все едно Господ се беше заинтересувал от един тенис мач между 10-годишни и изцяло застана на страната на Джейк. За 20 минути всичко приключи, Чарли падна 1-6.

Когато Дежйк излезе на мрежата с протегната ръка, Чарли сякаш гледаше през него през цялото време. После скъса лентата си за глава, хвърли ракетата си в краката ми и се затича към паркинга.

– Чарли, върни се – прошепнах нежно аз с учтивост като на човек, искащ някой да му услужи с тоалетна хартия.

 – Никога повече няма да играя тенис! Това е!

– Това е? – попитах аз. – Пенсионираш се? Ще има ли пресконференция или нещо подобно?

 – Спри, татко. Не е смешно.

Това продължи известно време. Чарли проклинаше тениса, а аз извличайки най-добрите си твърдения от сорта на „Това е само игра“. Убедих го поне да влезе в колата, а с Лиза стояхме сами:

– Господи – каза тя – той е като теб.

Така се заинтересувах от загубите. Гледайки Чарли, осъзнах, че да се научиш да губиш всъщност е умение, като жонглирането или успоредното паркиране. Сетих се за цялото време, което прекарваме в това да научим децата си на форхенд и бекхенд, а толкова малко отделяме на това да ги научим какво да правят, когато нещата се сбъркат.

Интересът ми започна от едно спортно съревнование, в което участват две момчета, които още не са си изградили чувство на самоуважение. По-късно разбрах, че спортът е прозорец към всичко. Как реагираме на победите и загубите в спорта на ранна детска възраст влияе на това как ще реагираме при различни обстоятелства, когато сме възрастни. Бейзболните мачове, които губим на 10, се превръщат в колеж, в който не влизаме на 18, от което следва загуба на много други възможности.

Разбира се, умението да загубим мач и да продължим напред се превръща в способността да преодолеем много обстоятелства.

„Това е област, на която отдавам сериозно внимание – концепцията за това как изграждаш устойчивост у хората“, казва д-р Джери Броуди, изявен детски психолог в Гринуич, Кънектикът.

„През годините минавате през провали, бедствия и травмиращи събития и трябва да се научите как да продължите напред. Когато говорим за развитието на това, спортът е най-натурален пример, че не винаги можеш да побеждаваш.“

Истина е, оцених го не само като баща, но и като личност, често флиртувала с провала, че загубата не просто е нещо, което трябва да толерираме, но и нещо, от което се нуждаем. Всичко това научих един ден, карайки от тенис корта до вкъщи. Благодарение на мен синът ми знаеше точно какво да стори при 30-15, но едва ли има по-ценен урок от това какво да правиш с емоциите си при загуба.

Сам Вайнман, заглавие: TennisKafe.com

 

 
 
Tenniskafe.com предупреждава, че модераторите на сайта трият коментари, които съдържат обидни квалификации, нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница. Не се допускат коментари, които съдържат спам, както и такива с главни букви (думи, фрази и изречения). Не се допускат опити за реклама без знанието и разрешението на администраторите на сайта. Модераторите не коментират причините за изтриване на постове и други модераторски намеси.