Тенис анализаторите побързаха да отпишат Рафа Надал след сезон 2015, когато завърши годината без „мейджър“ за първи път в кариерата си. Определено това не бе хубава гледка, а множеството контузии бяха още един довод, че Матадора залязва.
Разбира се, беше ясно, че след толкова години на практикуване на изтощителен тенис стил, натоварванията ще вземат своето.
Имаше контузии в коленете, проблеми с гърба, а тази година пропусна любимия Ролан Гарос заради китката си. Човекът обаче, достойно наречен Разярения бик, отказва да се предаде, а когато някой го запита дали му е минавало през ума да се откаже, испанецът винаги е кратък: „Не, никога.“
Отговорът едва ли ви изненадва, защото ако утре ръката му падне, той пак ще намери начин да продължи без да се оплаква. Вижте, става въпрос не просто за едно изтерзано тяло, защото експлозивният му маниер на игра рано или късно щеше да донесе неизбежни проблеми, но те станаха по-големи заради демоните в главата му.
Съзнанието на Надал е загадка, обвита в мистерия.
Той не обича да шофира, но използва бас с чичо си, а наградата е Астон Мартин като мотивация, за да спечели първия си Уимбълдън. Не обича и да плува в дълбоки води, но признава, че „животът му не би бил същият без океана“. Съвсем спокойно и може да счита себе си за един от най-великите в играта, но пак да бъде осакатен от тревожност до такава степен, че да стане неуверен в собствените си възможности.
Надал знае, че менталната му борба със себе си сега е много по-голяма пречка от контузиите, защото, дори и да отнеме време, тялото ще оздравее. Само „психологическата травма“ може да определи дали ще достигне върха на играта си преди да сложи край на една блестяща кариера.
„Очевидно бе, че през 2015-а имах някои проблеми. Нямах контрол над емоциите си, когато играех. Бях нервен и действах с ярост. Тази година нямах и късмет с китката, (б.а преди това) играех невероятно. Затова и нямам търпение да върна нивото си отпреди инцидента на Ролан Гарос – това е мотивацията ми.“
Едва ли някой може да отрече, че след завръщането си Надал е неузнаваем на корта и бикът е много повече кротък, отколкото разярен. Краля на клея обаче твърди, че е преодолял проблемите си.
Испанецът обясни, че усърдната работа на тренировки, за която никога не е имало предписания на спортната психология, му е помогнала да промени менталната си нагласа.
„Тренировки, обсъждане с отбора и отново тренировки всеки ден. Най-важното е достатъчната мотивация за работа, да се бориш за нещото, което харесваш“, казва Рафа.
Тренировката винаги е била начинът на чичо Тони да се справя с проблемите. В своята автобиография обаче Надал откровено признава, че железният юмрук на треньора му е една от причините за неувереността му.
Авторитарният Тони Надал едновременно е изградил воин, но и е посял семето на съмнение в ума му. А когато съзнанието на Матадора откаже, думата на чичо му става закон. Даже Джон Макенроу коментира, че Рафа има нужда от „проклет нов треньор.“
Надал направи и точно това… почти. Карлос Моя стана част от отбора му в ролята на треньор, но усещането продължава да бъде, че Тони има последната дума.
„Мисля, че комбинацията между Карлос и чичо може да бъде невероятна. Двамата работят усърдно, за да ми помогнат. С екипа си имах страхотни успехи, но сега искам да добавя нещо. Карлос ме познава много добре и има много опит в тура. Хубаво е да имам още един човек в отбора, това ще е важно за кариерата ми.“
Моя също е уверен в Надал и каза пред испанска телевизия, че Матадоа може да спечели още трофеи от Големия шлем и да е №1: „Не го мисля, знам го. Та той е Рафаел Надал.“
Рафа пък не описва какво точно има предвид под „да добави още нещо към отбора си“, но със сигурност се надява това „нещо“ да е откъм психологическата страна на играта му, която в последно време му изневерява.
Запитан обаче дали е способен да триумфира на нов „мейжър“, той отговаря по познатия начин, заел неутрална позиция: „Не знам дали ще мога да спечеля още един турнир от Големия шлем, винаги е било така в кариерата ми – както при първата (б.а титла), така и при десетата. Никога не съм знаел, сега ситуацията е същата. Не знам дали ще имам шанс за №15, но със сигурност ще се боря.“
Фатима Кдоу, The Daily Telegraph
