Преди точно 23 години, на 11 януари 1998 година, АТР турът имаше най-сензационния шампион в своята история – поне по отношение на мястото му в ранглистата. Титлата тогава спечели №550 в световната ранглиста. Никога преди това, а и след това, толкова ниско ранкиран тенисист не е печелил турнир в АТР. Този №550 не е случайно име, защото говорим за Лейтън Хюит и първата от общо 30 титли в богата му кариера.
За Хюит се говореше още от ранните му юношески години, защото изглеждаше като най-ярката звезда на едно поколение, в което бе и Роджър Федерер. Още през 1997 година като 15-годишен Хюит направи впечатление, преминавайки през квалификациите на Australian Open, за да загуби в три сета от Серхи Бругера в първия кръг.
Година по-късно Хюит получава уайлд кард за участие на един от подгряващите турнири преди Australian Open, който се провежда в родния му град Аделаида. По това време той е №550 и играе едва втория АТР турнир в кариерата си, но това не му пречи да се превърне в най-ниско ранкирания шампион в историята и – на 16 години и 10 месеца, в третия най-млад шампион на тура след Арън Крикстайн и Майкъл Ченг.
Като юноша Хюит всяка година посещава турнира и мечтае някой ден да играе на него. Чакането му не е дълго и той се възползва максимално от предоставения му от турнирния директор Колин Стъбс шанс. Първата му победа на ниво АТР идва срещу Скот Дрейпър преди във втория кръг да отстрани Марк Уудфорд с 4-6, 7-6, 6-1, след като спасява и мачбол във втория сет.
Нещата добиват сериозни размери след победата над Винс Спадея, която го изпраща на полуфинал срещу бившия №1 и негов идол Андре Агаси. Но и великият американец не притеснява Хюит, който печели мача със 7-6, 7-6, след като двамата така и не успяват да се пробият.
Финалът е срещу бъдещия му треньор Джейсън Столтенбърг, а след 3-6, 6-3, 7-6 Хюит печели първата от 30-те си АТР титли.
В следващите години австралиецът достигна до №1 в света и две титли от Големия шлем – US Open 2001 и Уимбълдън 2002. В историята обаче ще остане като най-ниско ранкираният шампион в АТР, поне докато това постижение не бъде подобрено. В днешни дни подобно нещо изглежда много-много трудна задача.
