Иван Любичич заяви, че се възхищава на начина, по който се развива кариерата на Яник Синер. Изминалият сезон бе най-силният в кариерата на италианеца, който спечели четири ATP трофея и завърши годината като №4 в ранглистата. Любичич коментира кои според него са основните причини за прогреса на Синер, като направи и интересно сравнение между него и Карлос Алкарас.
„Синер не е като Алкарас, който се изстреля от 40-о до първо място в ранглистата за не много дълъг период. Яник правеше малки и постепенни крачки. Резултатите му от последните месеци са напълно заслужена награда за неговата упорита работа. Синер мина през трудни периоди, но те му помогнаха да израсне и да се доближи до големите си цели“ – коментира бившият №3 в интервю за Tuttosport.
„В края на 2022 г. казах, че съжалявам за това, че Синер не е играл големи мачове срещу най-добрите. Сега обаче ситуацията е напълно различна. Според мен той няма какво повече да учи от игрова гледна точка, предвид факта, че вече спечели първата си Мастърс титла и записа няколко победи над действащия №1. Загубата му на финала в Торино се дължеше до голяма степен на изтощителния сблъсък с Медведев преди това. В турнира за Купа „Дейвис“ обаче Яник беше безупречен и игра на много високо ниво. Отношението му към тениса както на корта, така и извън него е перфектно“.
На въпроса дали според него Синер ще спечели дебютната си титла от Големия шлем през 2024, Любичич отговори: „Струва ми се по-вероятно първо да спечели Финалите. След силния завършек на сезона и постигнатото на Купа „Дейвис“ обаче, Яник ще пристигне в Австралия като един от основните фаворити. Мачовете срещу тенисисти от Топ 10 вече не са проблем за него, но трябва да видим как ще се справи на Големия шлем в ситуациите, в които напрежението е огромно и той не е в най-добрата си форма. Яник е много интелигентен играч, но понякога не е хубаво да мислиш твърде много на корта. Все още не е достигал до „мейджър“ финал, но е заобиколен от много компетентни хора, които му помагат в стремежа към тази цел. Синер много рядко губи концентрация и никога не е удовлетворен за дълго, дори след големи успехи. Когато аз достигнах до №3 в света реших, че това е върхът на възможностите ми и след това постепенно поех по пътя надолу“.
В допълнение, полуфиналистът от Ролан Гарос 2006 коментира младото поколение в Тура, както и развитието на италианския тенис през последните години.
„Карлос Алкарас и Холгер Руне са другите представители на младото поколение, които достигнаха най-високото ниво. Мисля, че в бъдеще Артур Фис също постепенно ще намери място сред елита. Шелтън би могъл да победи всеки, но все още му липсва постоянство. Тези играчи, заедно със Синер, ще бъдат сред водещите фигури в бъдеще, но винаги може да се появи още някой“.
„През последните години италианският тенис се разви много и това не е случайно. По високите етажи има опитни и компетентни хора, които вземат правилните решения. В момента Италия изживява много важен и вълнуващ период. През следващите 10-15 години капитанът за Купа „Дейвис“ може дори да има проблем със селекцията заради множеството талантливи играчи, с които ще разполага. Няма да е възможно всички да са в отбора едновременно и може би ще има сърдити. Това обаче е проблем, който всеки капитан би искал да има. Освен водещите играчи, които бяха на Купа „Дейвис“, ми прави впечатление, че Флавио Коболи и Лука Нарди продължават да се развиват без много шум. Според мен това е възможно най-добрата ситуация за тях в момента“.
