Починалият на 83-годишна възраст Маноло Сантана е един от най-важните хора в историята на испанския тенис, като едно негово решение се свързва и с повишената популярност на тениса в родината му и превръщането на Испания в една от световните сили.
Във времената, в които тенисът се разделя на „професионален“ и „аматьорски“, роденият в Мадрид тенисист отказва да отиде „на другата страна“, както самият той се изразява. За разлика от своите съотборници за Купа Дейвис – Хосе Луис Арила и Андрес Химено, Сантана отказва възможността да стане професионалист и да изкарва големи суми за своите изяви.
До голяма степен зад решението му стои Хуан Антонио Самаранч – бъдещият президент на МОК по това време е отговорен за спорта в Каталуня, и убеждава Сантана, включително и с финансови стимули, да остане аматьор и така да се посвети на мисията Испания да спре доминацията на Австралия за Купа Дейвис.
В крайна сметка през 1965 и 1967 Испания достига до мача за титлата, като и в двата случая губи от австралийците на тяхна земя. Финалът през 1965-а е първият, който се излъчва изцяло на живо по телевизията и води до бум на интереса към тениса в Испания.
През следващата година Сантана се превръща и в шампион на Уимбълдън, което допълнително помага за затвърждаването на тениса като един от най-обичаните спортове в родината му.
4 години по-рано той се превръща и в първия испанец с трофея от Ролан Гарос, където след него ще триумфират Андрес Химено, Серхи Бругера, Карлос Моя, Алберт Коста, Хуан Карлос Фереро и разбира се, Рафаел Надал.
Титлите му от Големия шлем на сингъл са общо четири, а друг голям успех идва на Олимпийските игри в Мексико през 1968-а. Той на практика става първият олимпийски шампион в тениса, но тогава тенисът все още е само демонстративен спорт в програмата на Игрите.
Друг любопитен факт е, че според мнозина той е първият тенисист на високо ниво, който заменя дървената тенис ракета с метална.
След края на състезателната си кариера през 1980-а година, Сантана работеше като капитан на испанския отбор за Купа Дейвис преди през 2002-а да поеме организацията на Madrid Open. До 2019-а той бе турнирен директор преди да стане почетен такъв. До последно Сантана се наслаждаваше на любимата игра, като играеше на кортовете на своя тенис клуб в Марбея.
