Да спечелиш Australian Open два пъти в една календарна година

Да спечелиш Australian Open два пъти в една календарна година

Да спечелиш два турнира от Големия шлем в рамките на една календарна година е трудно постижение и само най-големите в историята могат да се похвалят с нещо подобно. Но какво ще кажете да спечелиш два пъти в рамките на една календарна година един и същ „мейджър“ турнир? Звучи немислимо и това е логично с оглед на календара в съвременния тенис. Само че през 1982 година точно това прави Йохан Крик.

На 13 декември 1982-а той печели Australian Open за втори път в рамките на годината. Крик е шампион от Australian Open 1981, но тогава турнирът завършва на 3 януари 1982-а. Във финала Крик побеждава Стив Дентън – 6-2, 7-6, 6-7, 6-4. Отново Дентън е победен и през декември – 6-3, 6-3, 6-2. Така Крик влиза в историята като единственият тенисист, който печели един и същ турнир от Големия шлем два пъти за една година, и то побеждавайки един и същ съперник.

Но кой е Йохан Крик? Южноафриканецът е роден през 1958-а година, а през август 1982 получава американско гражданство. Агресивният му стил на игра го прави много опасен съперник на бързи настилки. През 1978-а той става професионалист, а на следващата година в Сарасота печели и първа титла на най-високо ниво.

Първият впечатляващ резултат в турнирите от Шлема идва на US Open 1980, където достига до полуфинал и дори води с 2-0 сета на Бьорн Борг преди да бъде обърнат. През 1981-а е на четвъртфинал на Уимбълдън, където губи от Джон Макенроу.

В края на сезона (и началото на следващата календарна година) се превръща в първия южноафриканец с титла от Шлема. Месец по-късно записва и победа над Макенроу в Мемфис, където стига до общо петия си трофей. На старта на Australian Open южноафриканецът е №12 в света.

Неговият съперник в двата финала на АО, Стив Дентън, е считан за тенисиста с най-мощен сервис по това време. Той изгрява късно на професионалната сцена, след като преди това играе колежански тенис. Освен финала в Австралия през 1981 може да се похвали с осминафинали на Уимбълдън и US Open, както и титла на двойки в Ню Йорк с Кевин Кърън. Преди AО 1982 е точно зад Крик в класацията – №13.

Големият въпрос по отношение на постижението на Крик е свързан с провеждането на Australian Open и фактът, че турнирът се случва два пъти в рамките на една календарна година.

Причината се крие в статута на Australian Open по това време. До 1972-а турнирът сменя постоянно локацията си между Мелбърн, Сидни, Аделаида, Бризбън и Пърт. И докато в началото на 80-те Мелбърн вече е утвърден като домакин на турнира, то нещата не стоят така с позицията му в календара. Турнирът се лута между началото на декември и януари, като по този начин понякога е първи турнир от Големия шлем през годината, понякога последен.

До 1982-а много от водещите тенисисти пропускат австралийския „мейджър“ заради дългото пътуване, неудобните дати на провеждане и ниския награден фонд. Заради това и макар да са №12 и №13 в ранглистата, Крик и Дентън са топ поставените в турнира и фаворити за спечелването му, особено предвид финала помежду им преди по-малко от година.

В турнир, в който забавянията заради дъжд са постоянни, се налага третият и четвъртият кръг при мъжете да се проведе във формат 2 от 3 сета. Това не спасява и двамата да минат през петсетови мачове, като Крик побеждава в пълния формат Пол Макнами, а Дентън се справя с Ханк Пфистер. Във финала такава интрига няма – Крик е категоричен, за да влезе в историята с постижение, което едва ли ще бъде повторено някога.

Какво става след това?

1982-а е и последният шанс за трофей пред двамата. От 1983-а насам големите звезди започват да участват в Мелбърн. Иван Лендъл, Джон Макенроу и Матс Виландер са част от следващото издание на надпреварата. Точно Виландер побеждава Крик в следващите три години – на полуфинал и два пъти на четвъртфинал. Крик стига до №5 в света през 1985, като достига до полуфинал и през 1986-а.

Дентън никога повече не преодолява трети кръг на турнир от Шлема, като въпреки общо шестте си финала на АТР ниво, така и не печели титла. №12 си остава най-доброто му класиране в ранглистата. Неговият сервис със скорост 222 км/ч от 1984-а е най-бързото изпълнение на начален удар в следващите 13 години, преди Марк Филипусис да подобри рекорда му с 229 км/ч.


Tenniskafe.com предупреждава, че модераторите на сайта трият коментари, които съдържат обидни квалификации, нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница. Не се допускат коментари, които съдържат спам, както и такива с главни букви (думи, фрази и изречения). Не се допускат опити за реклама без знанието и разрешението на администраторите на сайта. Модераторите не коментират причините за изтриване на постове и други модераторски намеси.
Copyright © 2020 TennisKafe.com, Тенискафе ООД, Стара Планина 3, Управител: Асен Григоров. Всички права запазени.
Created by WPH