Матео Беретини продължава да мечтае в Ню Йорк. Италианецът се класира на първи полуфинал в турнирите от Големия шлем, след като надделя и физически, и психически в тежка петсетова битка с Гаел Монфис. Победителят призна, че от дете иска такива успехи, но и не скри най-съкровеното си желание – титла на Уимбълдън.
„Никога дори не бях печелил мач на US Open, това е втората ми година в основната схема. Оставих всичко на корта и ще съм готов за следващия мач. Защо да не извървя целия път до титлата?“, каза Матео.
Като юноша той почти няма сериозни успехи на ITF ниво заради отсъствие от корта и много контузии. Освен негативно влияние, това има и позитивно – не се развива под тежестта на очакванията и може спокойно да се наслаждава на играта
„Като дете мечтаех за всичко това, а сега то е реалност. Насалждавам се, но и трябва да гледам напред. За такива емоции човек няма как да се подготви. На 23 години съм и играя 1/4-финал на US Open. Все пак ако трябва да съм честен, винаги съм си мечтаел за Уимбълдън – там чувството е различно. Като на футболен стадион“.
През 2017 г. Беретини започва да бъде все по-успешен на „Фючърс“ и „Чалъндър“ турнири и възходът в ранглистата е налице. Този сеозн път спечели финала в Будапеща и своята втора ATP титла.
На US Open беше първа среща между 23-годишния тенисист и 10 години по-възрастния Монфис , а победителят чака Рафаел Надал или Диего Шварцман на крачка от финала.
„Ако на всичко се погледне отстрани, става дума просто за един тенис мач, но за нас не е толкова лесно всеки ден да сме на корта. Това е професия, но аз съм я избрал, защото обичам тениса. Гледам да се радвам на всяка тренировка, дори и да не върви добре. След последната ми тренировка дойде едно момче, за да ме пита как съм стигнал дотук. Отвърнах му, че можем да си говорим 20 минути за това (смее се). За мен тези деца са най-важни“.
„Не ми беше трудно да играя срещу опонент, когото публиката подкрепя. Гаел е по-известен от мен. Публиката не говореше лоши неща. Когато я чувах, ми харесваше, защото обичам да се боря. По-добре е да си на такъв корт, отколкото никой да не те гледа“.
TennisKafe.com
