Гаел Монфис е възстановен и готов за тенис на най-високо ниво, но въпреки това ще пропусне Australian Open. Причината затова е тактическо решение на французина, тъй като неучастие в Мелбърн ще му позволи след това да използва така наречения „защитен ранкинг“ с позицията си в ранглистата от периода преди травмата.
Монфис бе №20 по време на Мастърса в Монреал през август. В момента той е 45-и, а за да използваш „защитен ранкинг“ трябва да си бил извън турнирите в рамките на 6 месеца.
Решението на Льо Монф идва и с оглед на голямата му цел оттук нататък – да играе на Олимпийските игри в Париж през 2024-а.
„Има го защитеният ранкинг, когато не играеш определен брой месеци. За да го използвам трябва да не играя на Australian Open, за да достигна необходимите шест месеца и това е решението ми“, коментира Монфис в интервю пред френска телевизия.
„2023 е важна година за мен, година на преход, преход между контузиите ми и желанието да бъда конкурентен, за да се опитам да се класирам за Париж 2024. Не искам да ги пропускам (Олимпийските игри), ще бъдат последните ми. Надявам се, че 2024 няма да е последната ми година, може би годината след това. Преди казвах, че искам да играя до 40, но колкото повече време прекарвам с дъщеря си, толкова повече мисля, че може би ще играя по-малко.“
36-годишният французин скъса ахилесово сухожилие по време на мач срещу Джак Дрейпър след един от най-успешните периоди в кариерата си. Той все пак вижда позитивното в случилото се. „Имам щастието да съм заобиколен от невероятни физиотерапевти, които ми помагат да се завърна на корта за следващата година.“
Той оценява и възможността да бъде заедно до съпругата си Елина Свитолина в най-важния момент за двамата. Елина роди дъщеря им Скай през октомври.
„Тази контузия беше скрито щастие…баща съм! С Елина посрещнахме първото ни бебе Скай преди около месец и половина. Заради контузията можех да прекарам много повече време с нея и с нашата дъщеря отколкото щях да мога в нормален сезон, в който пътувам, тренирам и играя.“
„Имах възможността да бъда с Елина всеки ден до края на бременността ѝ и да бъда до нея изцяло по време на раждането. Хората ме питат какво е чувството да бъда баща. Честно казано, нямам думи. Това е невероятна, неописуема любов. Скай вече е моят свят, така че в известен смисъл съм благодарен, че тази контузия се случи в този момент. И колкото и да нямам търпение да се върна на корта, част от мен се чувства виновна и тъжна, защото ще трябва да съм далеч от Елина и нашата дъщеря.“
