През 2022 г. Рафаел Надал и Новак Джокович продължиха да бъдат доминиращите фигури в мъжкия тенис. Двамата спечелиха общо три титли от Големия шлем и показаха, че няма да слязат от върха без битка. В същото време обаче представителите на по-младите поколения също демонстрираха своя потенциал и цели 12 от тях влязоха в клуба на ATP шампионите.
Танаси Кокинакис
През януари Танаси Кокинакис за пореден път ни накара да се замислим какво ли щеше да се случи, ако не бе неговият толкова лош късмет с контузиите. Въпреки всички трудности, през които премина обаче австралиецът със сигурност ще се оттегли от тениса с трофей във визитката си, а мястото на триумфа не би могло да бъде по-подходящо – неговият роден град Аделаида.
Участващият с „уайлд кард“ Кокинакис започна с победа над Беноа Пер, а на осминафинала елиминира втория поставен Джон Иснър. Последваха победи над Александър Вукич и Марин Чилич преди трисетовия трилър на финала, където местният любимец вдигна трофея след 6-7(6), 7-6(5), 6-3.
Александър Бублик
Александър Бублик на няколко пъти бе близо до дебютния си трофей в Тура през последните години, но той дълго оставаше недостижим за него. На финала на тазгодишния ATP 250 турнир в Монпелие шансовете на казахстанеца не изгелждаха големи, тъй като от другата страна на мрежата бе Александър Зверев. Бублик обаче отново демонстрира отличната форма, която му донесе победи над Талон Грийкспур, Пиер-Юг Ербер, Роберто Баутиста Агут и Филип Краинович в предходните фази на надпреварата. Впоследствие казасхтанецът стигна до финалите в Нюпорт и Мец, но не успя да увеличи колекцията си от трофеи.
Феликс Оже-Алиасим
Въпреки безспорния си потенциал, до началото на 2022 г. Феликс Оже-Алиасим попадаше в тъжната графа „нереализиран талант“. Това обаче бе на път да се промени.
Макар да се представи много силно в Австралия, където спечели титлата на ATP Cup и игра четвъртфинал на Australian Open, Оже-Алиасим не бе спечелил нито един от осемте финала в Тура, до които бе достигал до този момент. Фактът, че в мача за титлата в Ротердам канадецът се изправи срещу водача на схемата Стефанос Циципас, правеше така, че за него мисията да изглежда невъзможна.
Оже-Алиасим обаче изигра един от най-силните мачове в кариерата си и надделя с 6-4, 6-2, като това бе едва началото на най-силния сезон в кариерата му. Последваха титли във Флоренция, Антверпен и Базел, както и участие на Финалите и завършване на годината под рекордния за него №6 в ранглистата.
Педро Мартинес
Макар светлините на прожекторите на бяха съсредоточени най-вече върху Рафаел Надал и Карлос Алкарас, 25-годишният Педро Мартинес също даде своя принос за славата на испанския тенис през 2022 г. Роденият в Алсира тенисист бе поставен под №4 на ATP 250 турнира в Сантяго, където започна с двусетови победи над Жауме Мунар и Яник Ханфман.
Последваха два обрата – първо над участващия с „уайлд кард“ представител на домакините Алехандро Табило, а след това и над Себастиан Баес на финала. По този начин Мартинес стигна до дебютния си ATP трофей от втори опит, след като през 2021 г. загуби на финала в Кицбюел.
Холгер Руне
Холгер Руне започна годината като №103 в света и без ATP титла в актива си, но това скоро щеше да се промени. На турнира в Мюнхен през пролетта тийнейджърът елиминира първия поставен Александър Зверев на осминафинала, но това нямаше да е еднократна сензация. Последваха победи над Емил Руусувуори и Оскар Оте, а на финала Руне имаше и известна доза късмет, след като Ботик Ван де Зандсхулп се оттегли заради контузия в средата на първия сет.
Постигнатото от датчанина през следващите месеци обаче не бе резултат от късмет. Той игра четвъртфинал на Ролан Гарос, а впоследствие вдигна титлите в Стокхолм и Париж, пробивайки в Топ 10 за пръв път в кариерата си.
Себастиан Баес
На турнира в Ещорил 21-годишният Себастиан Баес окончателно се утвърди като една от най-перспективните млади надежди на аржентинския тенис. Няколко месеца по-рано южноамериканецът игра на Next Gen Finals, а през февруари достигна до първия си финал в Тура, където обаче претърпя поражение от Педро Мартинес. Това не обезвери роденият в Буенос Айрес тенисист и два месеца по-късно той сбъдна мечтата си.
Баес започна участието си в Ещорил с победа над участващия с „уайлд кард“ представител на домакините Жоао Соуса, след което отстрани двама от ветераните в Тура – Марин Чилич и Ришар Гаске. Последва драматична победа над Алберт Рамос-Винолас, преди младият аржентинец да се наложи убедително над Франсис Тиафо в мача за титлата.
Три месеца по-късно Баес бе само на една победа от втория си ATP трофей, но за това ще стане дума по-нататък в материала.
Тим Ван Райтховен
Ако трябва да посочим най-неочаквания шампион на годината, то това определено е 25-годишният нидерландец. Ван Райтховен получи „уайлд кард“ за турнира в Хертогенбош, като по това време бе №205 в ранглистата и нямаше победа на ниво ATP. В тениса обаче всичко може да се промени за броени дни. По пътя към титлата представителят на домакините победи и тримата топ поставени – Даниил Медведев, Феликс Оже-Алиасим и Тейлър Фриц, като на финала даде само пет гейма на руснака.
Франсиско Серундоло
Франсиско Серундоло привлече вниманието към себе си на Мастърс турнира в Маями, където победи Райли Опелка, Франсис Тиафо и Яник Синер по пътя към полуфинала. След няколко неубедителни резултата аржентинецът взе участие на ATP 250 турнира в Бостад, където отново се озова на любимия си клей.
Серундоло стартира с победа над квалификанта Жоао Соуса, след което взе реванш от първия поставен Каспър Рууд за поражението в Маями. Последва чиста победа над Аслан Карацев, както и разгромно 6-1 6-0 срещу Пабло Кареньо Буста, преди да се стигне до изцяло аржентинския финал срещу Себастиан Баес.
Двубоят се развиваше напълно равностойно, като първият сет завърши с тайбрек. Серундоло обаче не позволи да бъде огорчен отново след загубения финал в Буенос Айрес през 2021 г. и триумфира със 7-6(4), 6-2.
Максим Креси
По същото време като турнира в Бостад се проведе последният турнир на трева за годината – ATP 250 надпреварата в Нюпорт. Съдбата бе отредила да видим двама дебютни шампиони в една и съща седмица. Поставеният под №4 Максим Креси започна с победа над Мичъл Крюгер, след което стигна без игра до полуфинала заради отказването на Стив Джонсън.
В „битката на сървботовете“ снажният американец надделя над Джон Иснър, преди да триумфира и над Александър Бублик на финала и да запише името си в списъка на ATP ампионите.
Лоренцо Музети
Финалът на ATP 500 турнира в Хамбург се превърна в зрелищна битка между две от младите звезди на Тура. Лоренцо Музети преследваше първия си трофей, докато водачът на схемата Карлос Алкарас вече имаше няколко титли във визитката си и по тази причина влезе като фаворит в двубоя.
Историята обаче можеше да е много по-различна, Италианецът не бе никак далеч от това да си тръгне от „Северната Венеция“ още след първи кръг, но измъкна драматична трисетов успех срещу Душан Лайович. Впоследствие обаче Музети вдигна значително нивото и последваха чисти победи над Емил Руусувуори, Алехандро Давидович Фокина и Франсиско Серундоло.
Финалът срещу Алкарас определено бе един от мачовете на годината. Музети пропусна пет сетбола, но въпреки това се справи с напрежението и триумфира с 6-4, 6-7(6), 6-4. Няколко месеца по-късно роденият в Карара тенисист ликува и пред родна публика, след като спечели титлата на ATP 250 турнира в Неапол.
Брендън Накашима
Една от младите надежди на САЩ – Брендън Накашима, също влезе в клуба на ATP шампионите през 2022 г. Подобно на Кокинакис, той направи това в родния си град – Сан Диего. Поставеният под №5 Накашима елиминира квалификанта Закари Свайда на старта, след което отстрани и друг американец – Денис Кудла. Силното му представяне продължи и той елиминира Даниел Галан и Кристофър О’Конъл, за да стигне до изцяло американския финал срещу Маркос Гирон.
И двамата опоненти играха много офанзивно, но Накашима демонстрира много повече хладнокръвие в във важните моменти и това му помогна да надделее с 6-4, 6-4. Впоследствие американецът завърши сезона по най-добрия начин, спечелвайки титлата на Next Gen Finals в Милано.
Марк-Андреа Хюслер
Последното засега издание на Sofia Open ще се запомни не само с дългоочакваното завръщане на Григор Димитров на родна земя, но и със своя доста изненадващ шампион. 26-годишният Марк-Андреа Хюслер никога досега не бе достигал до ATP финал и предвид списъка с участници в „Арена Армеец“ не изглеждаше много вероятно това да се промени.
Швейцарецът обаче бързо показа, че е дошъл пределно мотивиран в София. След победата над Жофри Бланканьо в първи кръг Хюслер сътвори първата голяма сензация, елиминирайки втория поставен Пабло Кареньо Буста на осминафинала. Роденият в Цюрих тенисист използва по чудесен начин набраната скорост и впоследствие елиминира Камил Майхжак и Лоренцо Музети.
Въпреки добрите си резултати Хюслер определено бе считан за аутсайдер преди финалния сблъсък с Холгер Руне. Въпреки това обаче швейцарецът за пореден път опроверга прогнозите, победавайки с 6-4, 7-6(8) на финала в „Арена Армеец“.
