Сезонът в мъжкия тенис приключи с Финалите на АТР и сега започва време за анализи и равносметки на видяното в Лондон, а и през цялата 2020-а. Затова и започваме със случилото се през изминалата седмица в „О2 Арена“, където най-добрите осем си дадоха своята традиционна среща, а с титлата триумфира Даниил Медведев.
Какви са изводите ни след турнира, четете в следващите редове!
Смяната на поколенията е в ход – този път наистина
С риск да се изложим догодина, то смело ще заявим, че така очакваната вече поне 5-6 години смяна на поколенията изглежда най-сетне е в ход. Вярно, че не говорим за турнир от Големия шлем, но в Лондон ясно видяхме как двама от най-ярките тенисисти на по-младата генерация в лицето на Доминик Тийм и Даниил Медведев се оказаха категорично по-силни от легендите Новак Джокович и Рафаел Надал.
И Тийм, и Медведев победиха и двамата като го направиха с много мощен и агресивен тенис и още по-впечатляващо – с по-голяма увереност в решителните моменти, в които до съвсем скоро Джокович и Надал нямаха равни.
А към тези, които водят смяната на поколенията спокойно можем да прибавим и Александър Зверев и Стефанос Циципас.
Големият въпрос за сезон 2021 ще бъде, дали всички те могат да покажат, че са способни да победят големите трима и в заключителните фази на турнирите от Големия шлем.
Пропуснатият голям шанс за Надал
„Пропуснах голяма възможност“ – така Рафаел Надал коментира отпадането си на полуфиналите след загубата от Даниил Медведев и няма как да не се съгласим напълно с това.
Защото Надал действително имаше прекрасен шанс за първи път да спечели Финалите и да попълни тази дупка в своята невероятна визитка.
В много от годините той идваше в Лондон изтощен от тежкия сезон, но тази година не бе така, а при положение, че при 5-4 сервираше за спечелване на двубоя срещу бъдещия шампион, то наистина шансът бе прекрасен. Такъв, какъвто много вероятно повече няма да има.
Новак Джокович и как мотивацията не може да е една и съща
Голямата цел на Новак Джокович бе да завърши под №1 в края на годината – нещо, с което изравни Пийт Сампрас на върха с по шест зимувания като лидер на ранглистата.
Но дори невероятно стабилният сърбин е пример затова, че е невъзможно мотивацията да бъде една и съща.
След като постигна целта си във Виена загуби от Лоренцо Сонего, взимайки само 3 гейма. Не игра изобщо в Париж, а в Лондон със сигурност не се представи така както щеше да го направи, ако залогът бе оставането му на върха. И въпреки това не бе никак далеч от победата над Тийм в полуфиналите, така че поводи за особени притеснения по-скоро няма.
Рубльов и Шварцман – заслужената награда и урок за бъдещето
В Лондон видяхме двама дебютанти, за които участието на Финалите бе заслужената награда за прекрасния сезон. Става дума за Андрей Рубльов и Диего Шварцман, които не можаха да изиграят особено голяма роля в Лондон, но спокойно могат да вземат вдъхновение от Медведев, който преди година в тяхната позиция загуби и трите си мача, а през 2020-а е с титлата.
Последователните мачове с най-добрите в играта са нещо ново и за двамата и от тях зависи да вземат нужните поуки. Ще бъде много интересно да видим, дали Рубльов ще успее да надгради през следващия сезон и да побеждава най-добрите в турнирите от Големия шлем. А за Шварцман предизвикателството ще бъде да запази място в топ 10.
Тенисът има нужда от фенове
Това е извод, който можехме да направим и преди Финалите. Но на фона на спомените за препълнените трибуни и уникалната атмосфера в „О2 Арена“, то празните трибуни тази година бяха особено тъжна гледка. Организаторите се справиха добре с осветлението и „скриването“ на липсата на публика, но тя се усещаше – и от телевизионните фенове, и от тенисистите.
„Публиката“ – така Стефанос Циципас отговори на въпрос какво е било различно в мача между него и Тийм тази година в сравнение с финала през 2019-а. И е напълно прав. Само можем да си пожелаем догодина в Торино всичко да бъде нормално и публиката да се радва на тениса.
Да не празнуваш най-голямата си победа – през 2020 и това е възможно
Погледнете този кадър на последните четирима шампиони от Лондон – Григор Димитров, Александър Зверев и Стефанос Циципас са на земята в момента, в който са стигнали до най-големия успех в кариерата си. Даниил Медведев? Той просто отиде до мрежата и поздрави Тийм.
Какво му има на този руснак? Нищо, това е „моят стил“, както самият той обясни.
„Започна миналата година на US Open, когато малко или много имах проблеми с публиката. Мисля, че всеки играч в даден момент от кариерата си решава, че може би ще има едно специално нещо, което иска да прави в тениса, нещо такова. В известен смисъл това е специално. Знам, че не съм по никакъв начин нахакан, не опитвам да бъда. Но това е моят стил и ще го задържа през цялата си кариера.“
Е, да видим дали няма да празнува и след титла от Големия шлем. Но за финал на тази странна 2020-а, това може би бе подходящо.
