През 2008 г. светът на тениса стана свидетел на един от най-великите двубои не само в историята на турнира, но и в историята на спорта. След два загубени финала от Роджър Федерер младият испанец Рафаел Надал най-накрая надделя над Маестрото и вдигна първа титла на „свещената трева“ след изключителна драма, завършила при резултат 6-4 6-4 6-7 6-7 9-7. Матадора обаче е имал една тайна за този сблъсък, която не бе разкривал до ден днешен.
„Никога не съм го разкривал преди, но в този мач играх под анестезия. Не само в него, но и в няколко двубоя от предишните кръгове“, каза Надал в кратко видео на Movistar+, което част от нов документален филм.
„Прекъсването заради дъжда усложни нещата, защото упойката действа за определено време, а без нея не можех да играя. Трябваше да ми бият инжекции, защото без тях просто не бях способен да стоя изправен“, каза Рафа.
„Преди финала почти не тренирах, защото не можех да стоя на краката си. Бях много изнервен заради анестезията, защото не знаех колко дълго ще действа“, разказа Надал.
„No lo he contado nunca, pero en la final de Wimbledon de 2008 tuve que jugar con el pie dormido desde el comienzo del partido“
‘Nadal visto por Nadal’, mañana a las 22:00h en #Vamos. pic.twitter.com/ETTNUzSvzr
— Movistar+ (@MovistarPlus) July 2, 2020
Какво се случи на финала през 2008?
2008 е годината на Рафаел Надал. Той я завърши под №1 в световната ранглиста и на първо място по спечелени пари от наградни фондове с 6 773 773 долара. Бе обявен за световен шампион от Международната федерация по тенис ITF. Стана олимпийски шампион в Пекин, по традиция спечели и Ролан Гарос, но това, което направи на Уимбълдън остава завинаги във фолклора на играта.
С изстрадания си триумф и бленуван успех той влезе в историята като едва втория тенисист след Бьорн Борг през 1980 г., който печели в един сезон Откритото първенство на Франция и това на Великобритания. До началото на юли 2008 година Рафа Надал имаше една мечта – да спечели Уимбълдън. След това всичко вече бе реалност.
Рафа надделява с 6-4 6-4 6-7 6-7 9-7, за да триумфира с първата си купа на Уимбълдън. Въпреки болезнената загуба от Надал тогава Федерер запази лидерската си позиция в световната ранглиста, но редица медии гръмват, че идва „началото на края на швейцареца“. Разбира се, историята показва друго, защото повече от десетилетие по-късно двамата продължават да доминират.
През 2008 година обаче испанецът става едва вторият представител на родината си с титла от най-престижния тенис турнир след Маноло Сантана, изминавайки впечатляващ път, за който мечтае още от дете.
До финала през 2008 година Рафа губи само един сет – от Ернест Гулбис във втори кръг. След това влиза серия. Мнозина биха казали, че пътят на Федерер е по-тежък с имена като Сафин, Анчич, Хюит, Гаске и Сьодерлинг. Истината обаче е, че Маестрото няма проблеми срещу никой от опонентите си – той е на собствена територия. Затова и излиза като фаворит на финала.
Дъждът отлага началото на мача с 35 минути, а първата точка в него е разиграване с 14 удара, завършило с успешен форхенд на Рафа. Испанецът пробива в третия гейм, а после съперникът му изпуска две точки за пробив и Рафа затваря сета с 6-4. Горе-долу по това време Федерер е осъзнал, че това ще е най-трудният му финал на Уимбълдън в живота.
Надал печели и втория сет и тъмните облаци на Централния корт вече са факт – не в преносен смисъл, а в буквален. В третия сет при 3-3 Федерер губи с 0-40, но с пет поредни точки повежда. При 5-4 в негова полза започва да вали и играчите напускат корта. Повече от час по-късно, в 18:11 часа британско време дуелът продължава, а Федерер печели сета.
В четвъртия сет става факт тайбрекът за историята. Рафа повежда с 5-2 точки. Двойна грешка довежда нещата до 4-5. После Федерер изпуска сетбол, а Надал – мачбол. След успешен форхенд на Маестрото и изпуснат бекхенд на Рафа, шоуто влиза в пети сет.
В 19:53 ч при 2-2 гейма, отново започва да вали. Играчите се прибрат, а зрителите вече знаят – това е най-великият финал на Уимбълдън. Федерер взима превес след това, но не успява да го материализира. В 21:00 часа резултатът е 7-7 гейма. Рафа пробива и сервира за титлата, ако не успее, срещата ще се доиграе на следващия ден. Всичко обаче приключва – няколко минути по-късно Надал е на земята от радост.
