Новак Джокович сподели, че травмата от войната в Югославия, която е преживял като дете, все още не е напълно излекувана. В същото време обаче, рекордьорът по титли от Големия шлем смята, че това го е направило по-силен и е сред основните причини за успехите му на корта. Световният №1 разкри също, че за него е все по-трудно да бъде далеч от семейството си и в момента това е най-големият му проблем както в личен, така и в професионален план.
„Australian Open винаги е означавал много за мен. Всеки път, когато изляза на „Rod Laver Arena“, в главата ми нахлуват спомените за всичко, което преживях през годините. Наслаждавал съм се на турнира всяка година, с изключение на една. Тогава престоят ми беше доста кратък. Това беше изживяване, което никога няма да забравя и което остави сериозен отпечатък върху мен“ – каза Джокера в интервю за сутрешното токшоу „Today“ по австралийската телевизия Channel 9.
Световният №1 отново си припомни трудното си детство, резултат от войната в Югославия.
„Преживяхме две войни, беше ни наложено ембарго от 1992 до 1996 г. На сръбските спортисти им беше забранено да пътуват в чужбина и да участват в международни турнири. Бяха много тежки времена. Това обаче ме направи по-силен. Мисля, че съдбата също има заслуга за това да се посветя на тениса и да постигна всички тези велики неща“.
„Не знам точно до каква степен има връзка между трудното ми детство и непримиримостта ми на корта, но тя със сигурност съществува. Бях на 12 години, когато бомбардираха страната ни ден и нощ в продължение на два месеца и половина. До днес си спомням за това, когато чуя фойерверки. Това са много неприятни спомени и тази травма все още не е излекувана напълно. Това обаче ме научи на смелост, непримиримост и решителност – качества, които многократно са ми носели успехи в оспорвани мачове“.
„В Сърбия имаме поговорка, която гласи: „Можете да убиете телата ни, но не и душите ни“. Наистина вярвам в това. В крайна сметка, колко тенисисти са способни на нещата, които аз съм постигнал? Не казвам това, за да се хваля, а за да си дам ясна сметка за това, което съм направил. Това обаче е само една глава от живота ми. Предстоят още много“.
Сърбинът сподели, че в момента най-трудното за него е да бъде далеч от семейството си за дълго.
„С времето това ме тормози все повече. Пътуването до Австралия е дълго, може би най-дългото за цялата година. Синът ми вече е на 9 години, а дъщеря ми е на 6. Всеки ден те се променят и израстват. Наскоро на дъщеря ми ѝ падна зъб за пръв път, а аз не бях там за това. Всичко е въпрос на баланс. Родителите би трябвало да могат да играят с децата си постоянно. За мен това е най-хубавата част от деня – когато мога да им посветя цялото си внимание, да играем и изобретяваме заедно“.
