По време на турнира в София тази година от екипа на TennisKafe имахме случайна среща на трибуните на „Арена Армеец“. Матео Беретини правеше лежерна тренировка, която бе интересна само за най-върлите маниаци, или за хората, които са на работа. Такъв бе един италианки журналист от престижния тенис сайт Ubitennis.
Така и не запомнихме името му, но няма да забравим едно интересно сравнение, което направи. Според него италианските футболисти са като испанските тенисисти – залагат на защитата. Докато испанските футболисти са като италианските тенисист – атрактивни и креативни в нападение.
„Понякога си пускам някой мач, който ме интересува, но подобни такива са малко. С изключение на Роджър Федерер и няколко италиански момчета, всички играят по един и същи начин“, каза в едно от интервютата си легендата на италианския тенис Адриано Паната. Думите му потвърждават до някаква степен и заключението на журналиста от Ubitennis. Бившият номер 4 в световната ранглиста и шампион от Ролан Гарос през 1976 г. обаче е превърнал в запазена за себе си марка подобен тип изказвания.
Разбира се, думите на успешните хора в дадена област винаги имат тежест, но май не са много тези, които биха се съгласили в този случай с Паната. Е, поне за „няколкото италиански момчета“ има аргументи, защото сред сънародниците му има играчи, заради които бъдещето изглежда интересно.
„Честно да ви кажа, няма голяма разлика между това да си №115 и №90“ – въпреки че този коментар изглежда в стил именно Паната, не е. Така Матео Беретини отговори на еуфорията, която медиите в Италия създадоха, след като той проби в топ 100 на световната ранглиста. След това успехите за него ставаха все по-големи, но по никакъв начин не залъгаха родения в Рим тенисист да лети високо в облаците.
Момчето от града на Никола Пиетранджели и Адриано Паната изгря за българските фенове в София, а после продължи възхода си и се показа пред целия свят.
В началото ма месец октомври Матео дебютира на Мастърс полуфинал, след като спря серията от седем поредни победи на Доминик Тийм. Световният №11 изигра мач на много високо ниво в Шанхай, отрази сетбол в първата част и надделя в ключовите моменти, за да елиминира съперника, а в следващата фаза отстъпи с малко на Александър Зверев.
По-рано през кампанията Беретини записа най-голямото постижение в кариерата си. Италианецът се класира на първи полуфинал в турнирите от Големия шлем, след като надделя и физически, и психически в тежка петсетова битка с Гаел Монфис. После игра и мечтан 1/2-финал с бъдещия шампион Рафаел Надал.
В Щутгарт италианецът спечели третата титла в кариерата си на ниво АТР и първа на трева, след като победи Феликс Оже-Алиасим на финала. Спечели и надпреварата на клей в Будапеща, за да покаже, че го бива на всички настилки.
Гледайки сега представянето на високия 196 см. тенисист, човек би си казал, че той още от малък е бил обещаващ талант. Истината обаче е, че никой не е вярвал, че ще успее да пробие в АТР.
Не е изненадващо, че като дете се влюбва във футбола, като същевременно практикува и джудо. Малкият му брат Якополо обаче тренира тенис и всеки ден го кара да зпочне. Накрая бъдещата звезда вдига белия флаг и хваща ракетата… и никога повече не я пуска. И до ден днешен обаче твърди, че е страхотен футболист. Като испанец ли щеше да играе обаче?
Като юноша Матео почти няма сериозни успехи на ITF ниво заради отсъствие от корта и много контузии. Освен негативно влияние, това има и позитивно – не се развива под тежестта на очакванията и може спокойно да се наслаждава на играта. Да прави всичко стъпка по стъпка и да изгради психологическа нагласа на победител – онази, която пролична и при победата над Хачанов, и при тази над Вердаско.
През 2015 г. печели първия си професионален турнир. В началото на следващия сезон отово му се налага да отсъства от корта заради травма, но въпреки това успява да върне формата си и да стигне първия си „Чалънджър“ финал, който губи от Лука Вани в Андрия. Голямата промяна в развитието му настъпва все пак под ръководството на италианския специалист Винченцо Сантопадре, който признава, че е започнал да работи с Матео не защото е блестящ виртуоз, а защото е добро момче. Години по-късно не съжалява, защото в ръцете си има един от най-успешните млади играчи в света.
През 2017 г. Беретини започва да бъде все по-успешен на „Фючърс“ и „Чалъндър“ турнири и възходът в ранглистата е налице. И докато на Апенините продължават да настояват „Запомнете това име!“, Матео остава здраво стъпил на земята. Учи се от успехите и грешките на Фабио Фонини и Марко Чекинато, търси вдъхновение и следва пътя нагоре.
„Не знам как се случва всичко. Просто тренирам много здраво и се наслаждавам на изживяването. Надявам се да имам дълга кариера. Преди няколко години не съм си и помислял да печеля титла от АТР“.
Сега обаче „краде занаята“ от най-добрите и не се срамува от това.
Беретини изглеждаше обезверен в осминафиналния си мач срещу Роджър Федерер и спечели само пет гейма срещу швейцареца. Изглеждаше така, сякаш присъства на лекция на Маестрото. И сам го потвърди след срещата, приключила при резултат 1-6 2-6 2-6.
Осемкратният шампион го поздрави на мрежата, а Матео му отвърна: „Благодаря за урока по тенис, колко ти дължа?“.
В тениса обаче е така – фурията на тура те поглъща и един ден изглеждаш обезкървен, а седмица по-късно сякаш си непобедим. Ситуацията се променя за секунди и не осъзнаваш кога си направил фурор. И все пак някои неща не се променят – Матео продължава да мечтае да стане… биолог и да се занимава с животни.
TennisKafe.com
