Стоейки в лобито на Long Island Marriot, хотел намиращ се на пешеходно разстояние от Nassau Coliseum, където се провежда New York Open, Иво Карлович не е разпознаваем за повечето минувачи. На него му харесва така. Говори спокойно и е скромен. Високият 211 сантиметра хърватин не е свикнал да се хвали с постиженията си.
Кой би го винил, ако го направи? Карлович ще навърши 40 на 28 февруари и е прекарал 15 от последните 16 сезона в топ 100 на ATP ранглистата, пропускайки стотицата само веднъж с едно място през 2018-а. В момента той се намира на 81-ва позиция и ще бъде едва четвъртият тенисист на или над 40, намиращ се в топ 100, откакто ранглистата е започнала да съществува през 1973 г.
„Когато бях на 23, 24 или 25 бе нечувано тенисист да има толкоа дълга кариера. Само няколко души го бяха правили преди. Надявах се да играя до около 30, но ето ме тук на 39, на път съм да навърша 40 и чувството е приятно.“
Каква обаче е основната причина за дълголетието му в Тура:
„На първо място – започнах късно. Започнах да играя добре на около 24. Други пробиват на 18 или 19. Освен това физическата подготовка ми помогна много. Не съм променял много начина си на трениране.“
Един от първите моменти, в които Карлович привлича погледите върху себе си, идва през 2003 г., когато в първия кръг на Уимбълдън отстранява действащия шампион Лейтън Хюит.
„Помня как излязох на корта и се оглеждах разсеяно, имах чувството, че е минал час и половина. След това обаче се концентрирах върху мача. Беше трудно, понеже не ми влияеше само мача, но и атмосферата и публиката. Всичко бе ново за мен. Със сигурност това е един от любимите ми спомени от кариерата ми. Това бе моят пробив. След това разбрах, че съм способен да се съревновавам с най-добрите. Почувствах, че принадлежа в Тура.“
Друг ключов момент от кариерата му идва през 2008 г., когато елиминира Роджър Федерер с тайбрек в третия сет на четвъртфиналите на Мастърса в Синсинати. Тази победа го извежда до рекордния му ранкинг – №14. Това е и единствения му успех срещу Маестрото от 14 сблъсъка:
„Бях много щастлив. В този мач с Федерер печелех много точки на втория си сервис. Той се затрудняваше да връща началния ми удар. Това направи разликата.“
Доктор Иво е и един от малкото в Тура с положителен баланс срещу Новак Джокович – 2-1:
„Всъщност мачовете ни са четири – записах още една победа над него в квалификациите в Мадрид през 2005 г.“
Най-знаменития му успех над сърбина обаче идва на четвъртфиналите в Доха през 2015 г.. В един от най-силните сезони на Ноле. Джокович спечели 11 турнира, 82 от 88 мача и три от четирите „мейджъра“. Но Карлович го обърна в Доха, реализирайки 21 аса, без да загуби подаването си или дори да се изправи пред брейкбол в трите сета:
„Помня, че беше много ветровито. Използвах вятъра, имах шанса да сервиран невероятно, а в същото време той изпитваше проблеми от основната линия. Сеченият ми бекхенд не му допадаше, така че в крайна сметка насочваше топката към форхенда ми. Играх много добре през този ден. Това е може би най-добрата ми победа, но пък успехът ми над Родър в Синсинати бе първият над №1 в света. Може би е малко по-високо в личната ми класация.“
Хърватинът на три пъти е стигал до тайбрек в последния сет срещу Рафаел Надал, но така и не е записвал победа над Матадора. Дали Рафа е по-устойчив психически от всеки друг негов опонент?
„Трудно е да се каже. Ако сервирам добре, те нямат какво да направят. Независимо дали са в челото на ранглистата или в дъното на топ 80-90. Ако забия ас, няма как да реагират.“
На въпрос кой е най-добрият тенисист, срещу когото се е изправял, ветеранът отговоря:
„Лично за мен, осланяйки се на опита от мачовете си срещу тях, Рафа или Роджър. Играта на Новак ми подхожда повече. Ако обаче погледна към цялостните им успехи и играта им в най-добрите им моменти, Новак е най-добрият.“
Сервисът винаги е отличавал Карлович. Има може би най-добрия начален удар в Тура, със сигурност най-силния. Преди началото на 2019 г., той бе записал 12,936 аса, най-големият брой откакто започва да се поддържа статистика през 1991 г.. Вече е с над 13000. Дали обаче му е омръзнало да чува за асовете си?
„Не, не. Харесва ми. Ако някой може да направи ас, би го сторил. Така виждам нещата аз. Асовете ми харесват.“
Системата често отбелязва, че сервисите на Карлович стигат до около 225 км/ч, но той не обръща внимание на това:
„Не мисля, че системата отбелязва точно скоростта на сервисите на високи тенисисти като мен. Хваща топкатап од ъгъл, а моите сервиси минават над него, така че топката трябва да слезе по-ниско. Не мисля, че е точна. Може би моите начални удари са по-бързо, отколкото тя показва. Не гледам към таблото.“
Запитан кой е най-трудният сервис, пред който се е изправял, Карлович споделя отличава Уейн Артърс:
„Просто не можех да посрещна сервиса му. Нямах идея къде ще го пласира, с каква скорост, в каква посока. Анди Родик винаги вкарваше 80% от началните си удари. Сервисът на Федерер също е прекрасен, но при него по-значимо е къде ще насочи следващата топка, след като ретурът влезе в корта.“
Предимство ли е височината му?
„Със сигурност ти дава повече възможни ъгли. Но ако точката продължи след сервиса, това се превръща в предимство за опонента ми, тъй като съм много висок и движението ми по корта е по-лошо. Бих казал, че Раонич е може би на перфектната височина. Може би обаче той не може да прави толкова асове, колкото мен.“
Често публиката е на страната на съперниците му:
„Дори ако противника ми е арогантен и не се държи добре, височината ми прави така, че всеки мой опонент изглежда като аутсайдер. Разбира е, че публиката ще ги подкрепя, дори да са ядосани и да не се държат добре. Това не ми влияе, макар понякога да е малко дразнещо.“
Днес Карлович продължава да бъде един от най-добре подготовените физически тенисисти в Тура:
„Мисля, че в момента съм по-добре подготвен откогато и да е било. През последните две години нямах почти никакви контузии и работих здраво. Не виждам проблеми в движението си.“
Може би най-добрия му сезон е този от 2016 г., когато завършва в топ 20. На 37 г. той се превръща в най-възрастният тенисист, завършил в топ 20, след 43-годишния Розуел през 1978 г.:
„Не гледах Розуел, когато играеше, но съм виждал негови мачове в Youtube. Голяма чест е да съм споменаван в една категория с него, дори и да е „старческа“.“
Независимо какво се случи в бъдеще, Карлович може да бъде изключително горд от следата, която е оставил в спорта:
„Трудно е за всеки, който е от Хърватия като мен, и за всеки, който е от друга страна, която не разполага с много пари. Не получих помощ от никого. Трябваше да се справя с всичко сам. В някои държави всичко е организирано още от ранна възраст с пари, път, треньори. Не получих това, което ме кара да се чувствам още по-горд с това, че успявам в тениса толкова дълго.“
TennisKafe.com по Tennis.com
