Поглед към миналото: как Иван Любичич сътвори чудото в Индиън Уелс през 2010 г.

|  от Boris Strijlev 

Вероятно мнозина от по-младите фенове на тениса познават Иван Любичич главно като треньорска фигура в щаба на Роджър Федерер през последните няколко сезона. Всъщност популярният хърватин бе един от най-силните тенисисти в света през първото десетилетие на ХХI век и в един момент представляваше сериозна заплаха дори за Голямата четворка – Федерер, Надал, Джокович и Мъри.

“Любо”, както бе популярен сред балканските фенове гигантът, достигна до третото място в света през 2006 г., като единствено неуязвимите Роджър и Рафа се намираха пред него. Любичич спечели десет титли в кариерата си, като особено опасен бе на твърди кортове в зала. Условията на закрито пасваха отлично на стила на игра на хърватина, който се уповаваше главно на топовния си сервис. Техниката на сервис на Иван наподобяваше тази на сънародника му и цар на асовете – Горан Иванишевич.

NEW YORK - SEPTEMBER 02: Ivan Ljubicic of Croatia serves against Juan Ignacio Chela of Argentina during day seven of the 2007 U.S. Open at the Billie Jean King National Tennis Center on September 2, 2007 in the Flushing neighborhood of the Queens borough of New York City. (Photo by Chris McGrath/Getty Images)

Освен с началния си удар, Любичич бе известен и с техничния си бекхенд с една ръка – явление, което се вижда все по-рядко в съвременния мъжки тенис. Хърватинът притежаваше и отлична игра в близост до мрежата, която му помогна да оформи отличен тандем с Марио Анчич на двойки в “Купа Дейвис”. Турнир, завършил през 2005 г. с незабравима победа за родината на “Любо”, като именно симпатичният гигант бе главното действащо лице в хода на надпреварата.

Освен със силните си игри в зала, Любичич остана в спомените на феновете и със  съперничеството си срещу бъдещия си подопечен Роджър Федерер. Хърватинът не успя да победи своя велик опонент след 2003 г., но двамата изиграха редица напрегнати и качествени двубои, в които преобладаваха сетовете с резултат 7-5 или 7-6.

Едно нещо обаче липсваше в кариерата на 193-сантиметровия майстор преди сезон 2010 – турнир от серията “Мастърс”. Надпреварите от Големия Шлем към онзи момент бяха окупирани от Голямата четворка и представляваха почти недостижим връх за всички останали. Но “Мастърс” победа бе далеч по-възможна и Любичич на няколко пъти бе близо до заветната цел.

В края на сезон 2005 г. хърватинът бе на върха на силите си, но на два пъти триумфът се изплъзна между пръстите му. В Мадрид той отстъпи от Рафаел Надал, след като имаше аванс от 2-0 сета и играеше почти безгрешен тенис. По това време обаче форматът на финалите бе 3 от 5 сета и испанецът осъществи обрат, като последната част завърши с влудяващ тайбрек.

Няколко седмици по-късно “Любо” се добра и до финала в зала “Берси”, където бе твърд фаворит срещу 20-годишния Томаш Бердих. Умората обаче си каза думата и хърватинът отстъпи в нови пет сета, след като този път той се бе завърнал от изоставане с 0-2 сета. До ден днешен това остава и единствената “Мастърс” титла за Бердих.

ljubicic berdych

Третият финал за Любичич бе в Маями, но този път съперник бе безмилостният Федерер. И трите сета достигнаха до тайбрек, но на победната страна неизменно се оказваше Маестрото. Мачът завърши с късметлийски ретур във филето на мрежата от швейцареца – явен знак, че това просто не бе денят на Иван.

5 години по-късно вече никой не даваше шансове на гиганта, роден в Баня Лука през 1979 г. Явно не бе писано да изкачи това последно стъпало в иначе бележитата си кариера. Та колко състезатели са успявали да се разпишат в серията “Мастърс” на 31-годишна възраст? Още повече в ера, в която се състезават тримата (оказали се) най-успешни тенисисти в историята?!

Не така мислеше обаче несломимият боец от Хърватия, доказал се през годините във враждебната атмосфера на “Купа Дейвис”. Любичич даде заявка за нещо голямо в Индиън Уелс през март 2010 г. още на осминафиналите, когато срещу него застана Новак Джокович. Балансът за хърватина бе отчайващ – 1-6, като единствената победа бе в Загреб, когато Ноле бе на 18.

Нещо повече, “Любо” бе спечелил само един сет срещу сърбина при шестте си загуби – в Дубай няколко седмици по-рано, когато срещата в крайна сметка завърши с “геврек” – 6-0 за Джокович в решителната трета част. Всички знаци сочеха нова лесна победа за световния №2 по това време.

“Срещу Джокович просто няма къде да се скриеш на корта, защото предоставиш ли му малко по-къса топка, той ще те убие”, заяви хърватинът преди началото на мача.

Този път, на по-малкия по големина корт, Любичич игра по-спокойно и промени напълно тактиката си. Вместо познатия дефанзивен и търпелив стил, характерен за по-късните години в кариерата му, този път “Любо” бе решил да бъде агресивен и да вземе контрола с любимия си бекхенд.

Проблемите със сервиса на Джокович и само 61% вкаран първи начален удар спомогнаха за сензационното 7-5 6-3 – и хърватинът бе на четвъртфинал, общо четвърти в Индиън Уелс през последните 5 години.

“Условията тук ми харесват. Настилката е достатъчно бърза, за да печеля лесни точки от сервиса си, но същевременно ми позволява да се чувствам добре и на ретур.”

Често се случва след гръмка победа да последва безславно поражение. Подобна развръзка изглеждаше възможна, след като Любичич загуби първия сет от Хуан Монако с 4-6 в четвъртфиналите. Хитрият хърватин обаче се върна към любимата си предпазлива тактика и с помощта на познатото оръжие – сервиса – разгроми опонента си с 6-2 6-1 в последните две части, оставяйки Монако да се самоубие с един куп непредизвикани грешки.

Така първият “Мастърс” полуфинал за гиганта от Маями ’07 бе подпечатан. Противникът бе добре познат – Рафаел Надал, който предстоеше да направи най-силния сезон в кариерата си, с три титли от Големия Шлем, включително първа на US Open.

ljubicic nadal

Именно Надал бе от другата страна на мрежата при обрата от 0-2 сета в Мадрид, когато невъздържаната испанска публика също оказа влияние върху крайния резултат. Надал бе и непреодолимото препятствие при най-доброто постижение на “Любо” в турнирите от Големия Шлем – полуфинала на Ролан Гарос през 2006 г.

Любичич никога не е криел симпатиите си към Федерер в гигантския сблъсък Роджър – Рафа, но спортната злоба не му бе от помощ в първия сет на полуфинала. Надал контролираше разиграванията от дъното на корта и експлоатираше безмилостно бекхенда с една ръка на хърватина. Рутинното 6-3 предвещаваше поредната досадна победа за Матадора в съботния следобед.

Любичич изоставаше с 1-5 в баланса срещу Рафа, но две от срещите бяха изиграни на клей, а в Шанхай година по-рано ветеранът се бе отказал поради контузия при сет на сет. Хърватинът повиши нивото си на сервис и се измъкна магически от 0-40 във втората част.

Както често се случва в любимия ни спорт, една или две точки са способни да преобърнат напълно хода на срещата. Няколко топовни форхенда на “Любо” по правата сякаш вдъхнаха страх у неговия противник и след нетипична двойна грешка на брейкбол Любичич получи шанса да сервира за сета при 5-4!

Хърватинът не трепна и след хладнокръвен сервис гейм на 15 изведнъж сензацията започна да изглежда възможна.

Третият сет започна с мигновен пробив за ветерана, а Надал изглеждаше разколебан. Веднага обаче последва рибрейк (първи в сервиса на Любичич от края на първия сет насам) и психологическото предимство отново се върна като йо-йо на страната на Матадора.

Осланяйки се на своя неподражаем сервис Любичич издържа на натиска от другата страна на мрежата и след много пот се добра до любимия си тайбрек. В него хърватинът показа най-доброто от играта си и с помощта на поредния марков форхенд по правата сломи съпротивата на Надал със 7-1 точки. Така роденият в Баня Лука тенисист получи още един неочакван и по всяка вероятност последен шанс за титла!

Противникът във финала, разбира се, трябваше да бъде още едно знаково за кариерата на Любичич име – Анди Родик. Двамата майстори на сервиса се бяха спречквали в редица паметни мачове през дългите си кариери.

Във втория кръг на шампионския за Родик US Open 2003 Любичич отстъпи в четири драматични сета. Срещата остави зрителите с горчив вкус в устата, след като хърватинът  предяви претенции към поведението на публиката и отсъжданията на лайнсмените.

“Навсякъде другаде освен тук, в Ню Йорк, щях да спечеля мача”, заяви гръмко тогава 24-годишният младеж.

През 2005 “Любо” си върна за тази загуба с епична петсетова победа за “Купа Дейвис”, сложила началото на шампионския рейд за Хърватия, както и с успех с 2-0 в полуфиналите в зала “Берси” – двубой, в който Родик получи многократно медицинска помощ от физиотерапевта, но отказа да развее бялото знаме преждевременно.

Двамата стари познайници се бяха срещали общо десет пъти, като американецът водеше с 7-3 победи преди финала в Калифорнийската пустиня на 21.03.2010 г. Отново се очакваше фестивал на началния удар и тайбрекът в първия сет не изненада никого.

По-изненадващото бе, че финалът изобилстваше от дълги разигравания, къси топки, лобове, технични минаващи удари, а всеки от двамата спаси подаването си по веднъж от 0-40 в хода на първата част.

В тайбрека методичната игра на Любичич даде резултат и той се откъсна с 6-3 точки. Сетболът бе реализиран с интелигентна комбинация – скъсен слайс бекхенд и пасинг шот от форхенд.

Вторият сет отново не предложи пробиви и логичната развръзка не закъсня – нов тайбрек. Сценарият от първата част се повтори и хърватинът отново дръпна, на пръв поглед решително с 6-2 точки.

Най-драматичният момент обаче предстоеше. Първите три шампионски точки бяха спасени от Родик практически без игра. Любичич реши да изпълни втори сервис с 190 км/ч. в стила на Пийт Сампрас и допусна двойна грешка. Впоследствие спря играта и обжалва начален удар на Родик, който бе на линията – 6-4. С още един топовен изстрел Анди намали до вече заплашителното 6-5.

В този момент си казах, че следващата точка ще реши всичко – ако не я спечели, Любичич никога няма да направи тази последна решителна крачка. Вместо колебание, каквото щяхме да видим у 99% от играчите в подобна позиция, ветеранът пласира един финален мощен сервис по диагонала, който Родик можеше само да докосне, но не и да върне обратно в полето!

Гейм, сет, мач, титла за симпатичния хърватин, оцелял и във войната в бивша Югославия през 90-те преди да бъде спасен и подслонен от единствения треньор в кариерата си – Рикардо Пиати.

“31 е новото 21”, възкликна ентусиазирано коментаторът на американската телевизия, излъчваща пряко мача, а дори безкрайно опитният съдия Мохамед Лаяни, видял всичко в професионалния тенис, сякаш изпитваше различна емоция този път.

“Чувах слухове в съблекалнята, че планираш отказването си от професоналния тенис. Въпреки днешния резултат, съм радостен, че си решил да не го направиш”, заяви Анди Родик още на корта, с което показа, че враждата отпреди 7 години време е забравена.

Любичич и Дел Потро са единствените шампиони в Индиън Уелс, различни от Голямата четворка, през периода 2004-2018 г. След годините на несполуки, “Любо” спечели може би най-престижния “Мастърс” със схема от цели 96 тенисисти. Хърватинът напомни за знаменития успех на сънародника си Горан Иванишевич през 2001 на Уимбълдън, когато “Томахавката” се намираше под №125 в света и участваше в турнира с “уайлд кард”

Титлата на симпатичния гигант със сигурност остава един от най-изненадващите и запомнящи се моменти в мъжкия тенис през последните две десетилетия.

“Гледайки генерално своята кариера, имах усещането, че нещо липсва. Усещането най-накрая да го имам е фантастично. Тази титла прави кариерата ми наистина специална”, бе скромният коментар на Любичич, който се оттегли от професионалния тенис две години по-късно.

Борис Стрижлев, TennisKafe.com

 
Тагове: , , , , , ,

 
 
Tenniskafe.com предупреждава, че модераторите на сайта трият коментари, които съдържат обидни квалификации, нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница. Не се допускат коментари, които съдържат спам, както и такива с главни букви (думи, фрази и изречения). Не се допускат опити за реклама без знанието и разрешението на администраторите на сайта.