Вероятно мнозина от по-младите фенове на тениса познават Иван Любичич главно като треньорска фигура в щаба на Роджър Федерер през последните няколко сезона. Всъщност популярният хърватин бе един от най-силните тенисисти в света през първото десетилетие на ХХI век и в един момент представляваше сериозна заплаха дори за Голямата четворка – Федерер, Надал, Джокович и Мъри.
“Любо”, както бе популярен сред балканските фенове гигантът, достигна до третото място в света през 2006 г., като единствено неуязвимите Роджър и Рафа се намираха пред него. Любичич спечели десет титли в кариерата си, като особено опасен бе на твърди кортове в зала. Условията на закрито пасваха отлично на стила на игра на хърватина, който се уповаваше главно на топовния си сервис. Техниката на сервис на Иван наподобяваше тази на сънародника му и цар на асовете – Горан Иванишевич.
Освен с началния си удар, Любичич бе известен и с техничния си бекхенд с една ръка – явление, което се вижда все по-рядко в съвременния мъжки тенис. Хърватинът притежаваше и отлична игра в близост до мрежата, която му помогна да оформи отличен тандем с Марио Анчич на двойки в “Купа Дейвис”. Турнир, завършил през 2005 г. с незабравима победа за родината на “Любо”, като именно симпатичният гигант бе главното действащо лице в хода на надпреварата.
Освен със силните си игри в зала, Любичич остана в спомените на феновете и със съперничеството си срещу бъдещия си подопечен Роджър Федерер. Хърватинът не успя да победи своя велик опонент след 2003 г., но двамата изиграха редица напрегнати и качествени двубои, в които преобладаваха сетовете с резултат 7-5 или 7-6.
Едно нещо обаче липсваше в кариерата на 193-сантиметровия майстор преди сезон 2010 – турнир от серията “Мастърс”. Надпреварите от Големия Шлем към онзи момент бяха окупирани от Голямата четворка и представляваха почти недостижим връх за всички останали. Но “Мастърс” победа бе далеч по-възможна и Любичич на няколко пъти бе близо до заветната цел.
В края на сезон 2005 г. хърватинът бе на върха на силите си, но на два пъти триумфът се изплъзна между пръстите му. В Мадрид той отстъпи от Рафаел Надал, след като имаше аванс от 2-0 сета и играеше почти безгрешен тенис. По това време обаче форматът на финалите бе 3 от 5 сета и испанецът осъществи обрат, като последната част завърши с влудяващ тайбрек.
Няколко седмици по-късно “Любо” се добра и до финала в зала “Берси”, където бе твърд фаворит срещу 20-годишния Томаш Бердих. Умората обаче си каза думата и хърватинът отстъпи в нови пет сета, след като този път той се бе завърнал от изоставане с 0-2 сета. До ден днешен това остава и единствената “Мастърс” титла за Бердих.
Третият финал за Любичич бе в Маями, но този път съперник бе безмилостният Федерер. И трите сета достигнаха до тайбрек, но на победната страна неизменно се оказваше Маестрото. Мачът завърши с късметлийски ретур във филето на мрежата от швейцареца – явен знак, че това просто не бе денят на Иван.
5 години по-късно вече никой не даваше шансове на гиганта, роден в Баня Лука през 1979 г. Явно не бе писано да изкачи това последно стъпало в иначе бележитата си кариера. Та колко състезатели са успявали да се разпишат в серията “Мастърс” на 31-годишна възраст? Още повече в ера, в която се състезават тримата (оказали се) най-успешни тенисисти в историята?!
Не така мислеше обаче несломимият боец от Хърватия, доказал се през годините във враждебната атмосфера на “Купа Дейвис”. Любичич даде заявка за нещо голямо в Индиън Уелс през март 2010 г. още на осминафиналите, когато срещу него застана Новак Джокович. Балансът за хърватина бе отчайващ – 1-6, като единствената победа бе в Загреб, когато Ноле бе на 18.
Нещо повече, “Любо” бе спечелил само един сет срещу сърбина при шестте си загуби – в Дубай няколко седмици по-рано, когато срещата в крайна сметка завърши с “геврек” – 6-0 за Джокович в решителната трета част. Всички знаци сочеха нова лесна победа за световния №2 по това време.
“Срещу Джокович просто няма къде да се скриеш на корта, защото предоставиш ли му малко по-къса топка, той ще те убие”, заяви хърватинът преди началото на мача.
Този път, на по-малкия по големина корт, Любичич игра по-спокойно и промени напълно тактиката си. Вместо познатия дефанзивен и търпелив стил, характерен за по-късните години в кариерата му, този път “Любо” бе решил да бъде агресивен и да вземе контрола с любимия си бекхенд.
Проблемите със сервиса на Джокович и само 61% вкаран първи начален удар спомогнаха за сензационното 7-5 6-3 – и хърватинът бе на четвъртфинал, общо четвърти в Индиън Уелс през последните 5 години.
“Условията тук ми харесват. Настилката е достатъчно бърза, за да печеля лесни точки от сервиса си, но същевременно ми позволява да се чувствам добре и на ретур.”
Често се случва след гръмка победа да последва безславно поражение. Подобна развръзка изглеждаше възможна, след като Любичич загуби първия сет от Хуан Монако с 4-6 в четвъртфиналите. Хитрият хърватин обаче се върна към любимата си предпазлива тактика и с помощта на познатото оръжие – сервиса – разгроми опонента си с 6-2 6-1 в последните две части, оставяйки Монако да се самоубие с един куп непредизвикани грешки.
Така първият “Мастърс” полуфинал за гиганта от Маями ’07 бе подпечатан. Противникът бе добре познат – Рафаел Надал, който предстоеше да направи най-силния сезон в кариерата си, с три титли от Големия Шлем, включително първа на US Open.
Именно Надал бе от другата страна на мрежата при обрата от 0-2 сета в Мадрид, когато невъздържаната испанска публика също оказа влияние върху крайния резултат. Надал бе и непреодолимото препятствие при най-доброто постижение на “Любо” в турнирите от Големия Шлем – полуфинала на Ролан Гарос през 2006 г.
Любичич никога не е криел симпатиите си към Федерер в гигантския сблъсък Роджър – Рафа, но спортната злоба не му бе от помощ в първия сет на полуфинала. Надал контролираше разиграванията от дъното на корта и експлоатираше безмилостно бекхенда с една ръка на хърватина. Рутинното 6-3 предвещаваше поредната досадна победа за Матадора в съботния следобед.
Любичич изоставаше с 1-5 в баланса срещу Рафа, но две от срещите бяха изиграни на клей, а в Шанхай година по-рано ветеранът се бе отказал поради контузия при сет на сет. Хърватинът повиши нивото си на сервис и се измъкна магически от 0-40 във втората част.
Както често се случва в любимия ни спорт, една или две точки са способни да преобърнат напълно хода на срещата. Няколко топовни форхенда на “Любо” по правата сякаш вдъхнаха страх у неговия противник и след нетипична двойна грешка на брейкбол Любичич получи шанса да сервира за сета при 5-4!
Хърватинът не трепна и след хладнокръвен сервис гейм на 15 изведнъж сензацията започна да изглежда възможна.
Третият сет започна с мигновен пробив за ветерана, а Надал изглеждаше разколебан. Веднага обаче последва рибрейк (първи в сервиса на Любичич от края на първия сет насам) и психологическото предимство отново се върна като йо-йо на страната на Матадора.
Осланяйки се на своя неподражаем сервис Любичич издържа на натиска от другата страна на мрежата и след много пот се добра до любимия си тайбрек. В него хърватинът показа най-доброто от играта си и с помощта на поредния марков форхенд по правата сломи съпротивата на Надал със 7-1 точки. Така роденият в Баня Лука тенисист получи още един неочакван и по всяка вероятност последен шанс за титла!
Противникът във финала, разбира се, трябваше да бъде още едно знаково за кариерата на Любичич име – Анди Родик. Двамата майстори на сервиса се бяха спречквали в редица паметни мачове през дългите си кариери.
Във втория кръг на шампионския за Родик US Open 2003 Любичич отстъпи в четири драматични сета. Срещата остави зрителите с горчив вкус в устата, след като хърватинът предяви претенции към поведението на публиката и отсъжданията на лайнсмените.
“Навсякъде другаде освен тук, в Ню Йорк, щях да спечеля мача”, заяви гръмко тогава 24-годишният младеж.
През 2005 “Любо” си върна за тази загуба с епична петсетова победа за “Купа Дейвис”, сложила началото на шампионския рейд за Хърватия, както и с успех с 2-0 в полуфиналите в зала “Берси” – двубой, в който Родик получи многократно медицинска помощ от физиотерапевта, но отказа да развее бялото знаме преждевременно.
Двамата стари познайници се бяха срещали общо десет пъти, като американецът водеше с 7-3 победи преди финала в Калифорнийската пустиня на 21.03.2010 г. Отново се очакваше фестивал на началния удар и тайбрекът в първия сет не изненада никого.
По-изненадващото бе, че финалът изобилстваше от дълги разигравания, къси топки, лобове, технични минаващи удари, а всеки от двамата спаси подаването си по веднъж от 0-40 в хода на първата част.
В тайбрека методичната игра на Любичич даде резултат и той се откъсна с 6-3 точки. Сетболът бе реализиран с интелигентна комбинация – скъсен слайс бекхенд и пасинг шот от форхенд.
Вторият сет отново не предложи пробиви и логичната развръзка не закъсня – нов тайбрек. Сценарият от първата част се повтори и хърватинът отново дръпна, на пръв поглед решително с 6-2 точки.
Най-драматичният момент обаче предстоеше. Първите три шампионски точки бяха спасени от Родик практически без игра. Любичич реши да изпълни втори сервис с 190 км/ч. в стила на Пийт Сампрас и допусна двойна грешка. Впоследствие спря играта и обжалва начален удар на Родик, който бе на линията – 6-4. С още един топовен изстрел Анди намали до вече заплашителното 6-5.
В този момент си казах, че следващата точка ще реши всичко – ако не я спечели, Любичич никога няма да направи тази последна решителна крачка. Вместо колебание, каквото щяхме да видим у 99% от играчите в подобна позиция, ветеранът пласира един финален мощен сервис по диагонала, който Родик можеше само да докосне, но не и да върне обратно в полето!
Гейм, сет, мач, титла за симпатичния хърватин, оцелял и във войната в бивша Югославия през 90-те преди да бъде спасен и подслонен от единствения треньор в кариерата си – Рикардо Пиати.
“31 е новото 21”, възкликна ентусиазирано коментаторът на американската телевизия, излъчваща пряко мача, а дори безкрайно опитният съдия Мохамед Лаяни, видял всичко в професионалния тенис, сякаш изпитваше различна емоция този път.
“Чувах слухове в съблекалнята, че планираш отказването си от професоналния тенис. Въпреки днешния резултат, съм радостен, че си решил да не го направиш”, заяви Анди Родик още на корта, с което показа, че враждата отпреди 7 години време е забравена.
Любичич и Дел Потро са единствените шампиони в Индиън Уелс, различни от Голямата четворка, през периода 2004-2018 г. След годините на несполуки, “Любо” спечели може би най-престижния “Мастърс” със схема от цели 96 тенисисти. Хърватинът напомни за знаменития успех на сънародника си Горан Иванишевич през 2001 на Уимбълдън, когато “Томахавката” се намираше под №125 в света и участваше в турнира с “уайлд кард”
Титлата на симпатичния гигант със сигурност остава един от най-изненадващите и запомнящи се моменти в мъжкия тенис през последните две десетилетия.
“Гледайки генерално своята кариера, имах усещането, че нещо липсва. Усещането най-накрая да го имам е фантастично. Тази титла прави кариерата ми наистина специална”, бе скромният коментар на Любичич, който се оттегли от професионалния тенис две години по-късно.
Борис Стрижлев, TennisKafe.com
