Поглед към миналото: кои тенисисти спечелиха първия си Мастърс в Париж

 от  

Карен Хачанов завоюва първата си титла от сериите „Мастърс“ след страхотна победа над Новак Джокович в два сета в неделната вечер. Парижката зала „Берси“ е място, където голям брой титулувани тенисисти са спечелили първия си трофей от тази верига надпревари и през вчерашния ден това правило отново бе потвърдено.

Къде ще се нареди Хачанов спрямо тези популярни имена? Дали това ще остане неговата единствена титла или ще е само началото на бляскава кариера? TennisKafe.com ще ви върне назад към шест случая през този век, когато популярни за феновете на тениса имена печелеха своя дебютен „Мастърс“ трофей именно в Париж:

1. Тим Хенман – 2003 г.
PARIS, FRANCE - NOVEMBER 2: Tim Henman of Great Britain celebrates with the trophy after his straight sets victory in the final against Andrei Pavel of Romainia during the BNP Paribas Masters Series on November 2, 2003 at Paris, France. (Photo by Clive Brunskill/Getty Images)

Може би най-добрата седмица в кариерата на британския ас. Хенман победи трима тенисисти, стигали до номер едно в света в хода на турнира – Густаво Куертен, Роджър Федерер и Анди Родик. Последните двама всъщност бяха в битка за първото място именно през този сезон 2003 г.

Хенман отстрани и местният любимец и шампион от 2001 г. Себастиен Грожан, а на финала се справи с лекота с Андрей Павел от Румъния. Изненадващо, но това бе първата „Мастърс“ титла за „Тигъра Тим“ и впоследствие оказала се последна в кариерата му. Британецът тъкмо бе започнал работата си с бившия треньор на Сампрас – Пол Анакон, и тази победа му постла за изключително успешната 2004 г., когато игра полуфинал на Ролан Гарос и отново достигна до четвъртото място в света.

Хенман бе на 29 години, когато стана шампион в зала „Берси“

2. Томаш Бердих – 2005 г.

berdych masters

Всички говореха за Томаш Бердих далеч преди ноември 2005, но чехът бе известен главно като тенисист, който не подбира правилно ударите си и все още няма необходимия опит, за да реализира огромния си потенциал.

По това време Иван Любичич бе в изключителна форма и тъкмо бе играл финал в Мадрид, загубен след аванс от 2-0 сета от Рафаел Надал. Хърватинът правеше изключителни игри и в Купа „Дейвис“ през 2005 г., като в крайна сметка отборът на неговата държава триумфира в надпреварата.

Поради всичко това „Супер Любо“ бе абсолютен фаворит срещу 20-годишния Бердих във финалния двубой, но мачът започна по съвсем неочакван сценарий. Мощният Бердих успяваше да „надстреля“ Любичич от дъното на корта и поведе с 2-0 сета за отрицателно време.

Опитният хърватин се върна в мача и изравни сетовете, изваждайки всички трикове от торбата си, но в петия сет Бердих бе много по-свеж и пресече без колебания финалната линия. И до ден днешен това е единствената „Мастърс“ титла в кариерата на чеха.

3. Николай Давиденко – 2006 г.
Russia's Nikolay Davydenko kisses his ATP trophy after defeating Slovakia's Dominik Hrbaty in the Paris Masters tennis tournament November 5, 2006. REUTERS/Philippe Wojazer (FRANCE)

До този момент Давиденко бе смятан за тенисист със заслужена позиция в топ 10, който обаче не притежава качествата, за да печели големите титли. Това се промени след Париж 2006.

Вярно е, че първите трима поставени – Федерер, Надал и Налбандян, се отказаха от участие в надпреварата, но това не може да омаловажи играта на руснака през тази седмица. Давиденко се справи с двама представители на топ 10 – Марио Анчич и Томи Робредо, а на финала разгроми опитния Доминик Хрбати с 3-0 сета.

За разлика от Хенман и Бердих, тази титла постави началото на още много за „Робота от Северодонецк“. Давиденко триумфира и в Маями и Шанхай през 2008 и 2009 г., а кулминацията на кариерата му бе Шампионата на АТП през 2009, когато стана шампион след победи в последователни дни над Федерер и Дел Потро.

4. Жо-Вилфрид Цонга – 2008 г. 

tsonga paris

Цонга вече бе играл финал на Australian Open през тази година, но все още не бе направил големия си удар в сериите „Мастърс“. Цялата седмица бе крайно драматична за феновете на французина, който преодоля Джокович, Родик и Блейк в последователни мачове, за да се класира за финалния мач.

Съперник на Цонга в двубоя за титлата бе Давид Налбандиян, който по това време играеше изумителен тенис в зала и бе шампион от преди година. Всъщност, именно в Париж през 2007 г. аржентинецът победи Федерер и Надал, като на финала дори записа сет на нула срещу Матадора.

Още в началото се видя, че Налбандиян се затруднява срещу силовия стил на Цонга, а французинът летеше, надъхван бурно от пълните трибуни в зала „Берси“. В крайна сметка местният любимец спечели в три драматични сета, а тази победа доказа, че той определено има място сред най-добрите в света.

Цонга се превърна в постоянна фигура в топ 10 през следващото десетилетие, но до този момент е повторил успехът си в Париж само веднъж. Това се случи в Канада през 2014 г., когато надви Роджър Федерер в Канада.

5. Робин Сьодерлинг – 2010 г.

soderling paris

Щеше да е незаслужено фигура като Сьодерлинг да остане без подобен трофей и за щастие той го постигна през 2010 г. именно в Париж. Това можеше и да не се случи, ако Микаел Йодра бе реализирал един от трите си мачбола в изключителния полуфинален сблъсък, завършил при резултат 6-7(0) 7-5 7-6(6) за шведа.

Йодра показа цялата красота на тактиката сервис-воле, но Сьодерлинг издържа на огромното напрежение и доказа, че се превръща в една от водещите фигури в тура. На финала шведът се справи много по-лесно с друг французин – Гаел Монфис.

Много скоро Сьодерлинг достигна и до четвъртото място в света, но бе принуден да се откаже от тениса през 2011 г. заради коварно заболяване. Този трофей остана единствен за Робин от сериите „Мастърс“, който бе на 26 години по това време.

6. Давид Ферер – 2012 г.

ferrer paris

Завършваме с един от най-обичаните тенисисти през последните 15 години. Давид Ферер бе неизмененно достигаше четвъртфинали и полуфинали в повечето големи турнири, но така и не можеше да запише престижна титла на сметката си.

През 2012 г. испанецът най-после имаше възможност да срещне тенисист, различен от Федерер, Надал, Джокович и Мъри, в голям финал. Това бе неизвестният по това време Йежи Янович, който правеше невероятен рейд в зала „Берси“.

Ферер не допусна изненада и триумфира с 6-4 6-3, а това си остана единственият спечелен „Мастърс“ за него при общо 7 играни финала. Всеки един от останалите 6 загубени двубои бе срещу представител на „Голямата четворка“.

Ферер вече бе на 30 години, когато достигна този връх в спортната си кариера.

TennisKafe.com

 

 
 
Tenniskafe.com предупреждава, че модераторите на сайта трият коментари, които съдържат обидни квалификации, нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница. Не се допускат коментари, които съдържат спам, както и такива с главни букви (думи, фрази и изречения). Не се допускат опити за реклама без знанието и разрешението на администраторите на сайта. Модераторите не коментират причините за изтриване на постове и други модераторски намеси.