Алексей Попирин сътвори най-голямата сензация в мъжкия тур от началото на сезона. Австралиецът спечели Мастърс турнира в Монреал, като по пътя към титлата победи трима играчи от Топ 10 и общо петима от Топ 20. За Попирин това бе дебютен ATP 1000 финал, като той стана първият представител на своята родина от 21 години насам, печелил трофей от този ранг.
„Невероятно е. Цялата упорита работа от последните няколко години се отплати. Винаги съм вярвал, че мога да играя по този начин, но да демонстрирам такова ниво в шест поредни мача срещу толкова силни опоненти е нещо съвсем различно. Много се гордея със себе си и екипа си. Чувствах се много спокоен на корта. Наслаждавам се на финалите и полуфиналите в големите турнири и целта ми е да играя такива мачове възможно най-често. Мисля, че точно в такива двубои играя най-добре. Исках да направя изявление със силна игра още в първия кръг и, за щастие, успях“ – каза шампионът на пресконференцията след мача.
„Не знам дали това е най-силният мач в кариерата ми, но със сигурност е сред най-силните. Много се гордея не само с играта си на финала, но и с представянето си през цялата седмица“ – добави роденият в Сидни тенисист.
Попирин коментира и друга интересна тема – трудният преход от юношеския към мъжкия тенис. През 2017 г. австралиецът спечели титлата на Ролан Гарос за юноши след успех със 7-6(5), 6-3 над Никола Кун. През следващите години обаче Попирин трудно постигаше постоянство в резултатите си на ниво ATP, като нерядко бе преследван и от контузии.
„Като юноша спечелих Ролан Гарос и бях №2 в ранглистата. Когато си в такава ситуация, мислиш, че ти е писано да бъдеш звезда и да стигнеш върха бързо. Гледах как Шаповалов, Оже-Алиасим и други играчи, с които израснах, се справят добре в Тура. При мен обаче нещата се случиха по-бавно. Когато спечелиш „мейджър“ титла за юноши, си сигурен, че следващата стъпка ще е лесна, но не е. Да влезеш в Топ 500 на ранглистата е сериозно предизвикателство. Да си в Топ 250 е много по-трудно, а Топ 100 е напълно различно ниво“.
„Когато си при юношите, има много елементи от играта, които не забелязваш. През 2021 г. спечелих първата си ATP титла и влязох в Топ 60. Мислех, че от там нататък пътят е само нагоре, но изобщо не беше така. През следващата година загубих всичките си точки, спечелих само три мача в Тура и изведнъж се оказах извън Топ 120. Имах нужда от „уайлд кард“, за да играя на Australian Open, но от там започнах да градя постепенно и отново се издигнах. Спечелих титлата в Умаг, записах няколко силни турнира на ниво Мастърс и отново се наредих сред първите 50 в света“.
„Този сезон също е изпълнен с върхове и спадове. Започнах годината като 38-ми в ранглистата, но дойдох в Монреал като №62. Сега ще се изкача сериозно в ранглистата, но има шанс още следващата седмица отново да започна да губя позиции, тъй като имам да защитавам четвъртфинал в Синсинати. Тенисистите постоянно мислим за тези неща, но трябва да намериш начин да се абстрахираш от тях, както направих аз в Монреал“ – завърши австралиецът.
Попирин ще започне участието си в Синсинати с мач срещу Гаел Монфис, а при победа ще се изправи срещу Карлос Алкарас.
