– Сигурно вече се чудиш какво трябва да направиш срещу него?
– По-скоро съм в настроение за бира в момента… Нямаше какво повече да искам от себе си, положих много усилия и много силно желаех да спечеля този турнир. Но има причина той да е най-добрият в света, трябва да му се отдаде заслуженото. Опциите ти свършват, защото е станал толкова завършен играч. Подобрил се е значително дори спрямо преди две години, когато загубих на полуфиналите от него, което е впечатляващо. Може би просто ще го ударя или нещо, не знам.“
Анди Родик, Уимбълдън 2005
Може да се събере цяла статия с интервюта на Анди Родик след мачове с Роджър Федерер. От „Със сигурност започваш да ставаш много досаден“, до „Мачът изглеждаше добре за мен, след това Роджър започна да бъде Роджър и така нататък, супер…“
Маестрото доминираше Тура десетилетия и докато на голямата сцена Новак Джокович и Рафаел Надал успяха да вземат известно предимство в директните сблъсъци с него, много други легенди бяха спрени по пътя към величието именно от швейцареца.
В следващите редове ще погледнем към някои от имената, които бяха най-силно засегнати.
Анди Родик
Няма съмнение кой бе най-потърпевш от израстването на Роджър Федерер като тенисист. През 2003 година Анди Родик тъкмо бе спечелил първата си титла от Големия шлем на US Open и бе стигнал до №1 в света на 21 година – най-младият американец, който може да се похвали с това постижение.
След като Маестрото го измести и пое щафетата през 2004, така и не успя да се върне на тази позиция.
Родик стигна до общо пет финала от Шлема и след първия спечелен загуби останалите четири именно от Федерер – веднъж в Ню Йорк и цели три пъти на Уимбълдън. Сблъсъкът им в All England Club през 2009 бе особено съкрушителен – швейцарецът триумфира с 16-15 в петия сет. Това поражение разби сърцето на Анди, който повече не успя да запише кой знае какви впечатляващи успехи и се отказа през 2012 – цяло десетилетие преди Федерер, макар да бе малко по-млад от него.
Крайният баланс помежду им бе 21 на 3 за Роджър. Освен четирите финала на турнири от Големия шлем, в този брой се включват четвъртфинал и три полуфинала. Кой знае колко по-различна щеше да е историята му, ако поне няколко от тези двубои бяха завършили с победа.
Лейтън Хюит
Хюит застана на върха на мъжкия тенис с триумфите си на Уимбълдън и US Open и бе начело на класирането през 2001 и 2002 година. В следващите сезони се появи едно огромно препятствие – Роджър Федерер.
Австралиецът може би си е мислил, че е намерил правилния подход срещу Маестрото, тъй като спечели седем от първите им девет срещи. След 2004 обаче Федерер бе безапелационен. Обратът в съперничеството им може да бъде отбелязан най-вече с успеха на швейцареца на финала на US Open ’04, който дойде след убедителното 6-0 7-6(3) 6-0.
През 2004 и 2005 Хюит отстъпи на Роджър в пет от седемте „мейджъра“, в които взе участие – изключение бяха четвъртфинала в Париж срещу Гастон Гаудио през първата година и поражението на финала в Мелбърн от следващия тенисист от нашия списък през втората.
Марат Сафин
Руснакът бе изключително талантлив, но нямаше отговор на играта на Федерер.
Маестрото спечели първата си Мастърс титла именно срещу Сафин, след което го спря и по пътя към трофея от Australian Open през 2004.
Единствената победа на Марат в надпревара от Големия шлем срещу Федерер дойде на полуфиналите в Австралия през следващия сезон, докато в статистиката личат още три поражения на „мейджъри“ – включително на полуфинал в Уимбълдън през 2008.
Други
Много други също не успяха да натрупат трофеи за сметка на 20-кратния шампион от Шлема. Балансът му с Мъри на голямата сцена бе 4-1 (включително три финала), а срещу Вавринка – 7-1. Макар да натрупа повече поражения от Рафа, особено на Ролан Гарос, го лиши от няколко титли от Уимбълдън.
Маркос Багдатис можеше да подпечата статута си на икона на кипърския тенис, но отстъпи на Федерер на финала на Australian Open през 2006, а Фернандо Гонзалес имаше приказен турнир на Australian Open 2007, преди да бъде спрян от Маестрото. До финала той бе отстранил Дел Потро, Блейк, Хюит, Надал и Хаас. Сьодерлинг и Агаси също бяха лишени от трофеи, които щяха да дадат подобаващ край на кариерите им.
