В интервю пред The Telegraph Ноа Рубин отбеляза, че в Тура има сериозни проблеми и ATP трябва да вземе мерки спрямо тях. 23-годишният американец коментира зависимостите, в които изпадат състезателите, опитвайки се да се борят с тежките моменти:
„Всичко се натрупва – самотата, загубите, постоянно се чувстваш като провал. Има истински проблеми в Тура, на много тенисисти им се налага да си дават почивки. Депресията е често срещано нещо, мнозина злоупотребяват с алкохол и наркотици, това е начинът им да се справят със света на тениса.“
Рубин печели Уимбълдън ’14 за юноши, но преходът му към мъжкия тенис не е особено успешен и по-голямата част от кариерата му към момента преминава в Чалънджър Тура, където положението е далеч по-лошо отколкото на върха.
На въпрос какво трябва да се промени, Рубин отговаря без да се замисля: „По-къс сезон. 11 месеца е брутално. Всички други спортисти имат нормална почивка.“
Проблемът е доста по-осезаем за играчите, които не са в топ 50. За да натрупат повече точки, те трябва да играят повече мачове и да се записват за повече турнири. „Това е истински проблем, защото тези играчи се самоунищожават физически“, казва Рубин.
Според него публиката вижда само част от истинския тенис. „Сезонът е 11 месеца, през които ти си сам в повечето време. Хората виждат Федерер, който вдига трофея, но те не виждат Чалънджър-а в Германия или Мексико“, продължава Рубин
Рубин говори и за провалените мачове. „Тенисистите са уморени, имат да гонят самолети, хората си мислят, че става дума за пари и за купени мачове, но често на играчите просто не им се стои на корта“.
Тезата му е, че е нужно подобряване на наградните фондове за по-задните нива, по-къс сезон и по-добра структура на ATP:
„Все още проблемът не е станал публичен. Не зная дали хората осъзнават, че алкохолизмът в тениса е нещо съществуващо. Познавам много състезатели, които пият по 12 часа, за да се справят с проблемите и да се подготвят за следващия турнир.“
Многократно е ставало дума колко скъп е животът на играчите, които не са в топ 100. Повечето от тенисистите с по-задно класиране не могат да си позволяват всички разноски по пътуване, екип, треньори и др. Ноа Рубин е сред тях.
Преди няколко седмици канадецът Васек Поспишил също постави въпроса за наградния фонд за по-задните играчи. Поспишил се завърна от операция като №188.
„Ако класираш за основната схема на „мейджър“ печелиш 200 хиляди долара и хората си мислят, че си уреден. След това обаче има такси, разходи, екип, пътуване по 35 седмици на година… За място в топ 100 на спорт, който прави толкова много пари, това не е достатъчна сума.“, каза канадецът.
„Играчът, който печели голям шлем печели допълнителни 400 хил. лири“, казва Рубин. „Това въобще не е нужно! Ако от тези пари се дадат по 2 хил. на онези, които са загубили в квалификациите, това ще е чудесно и ще може да покрие разходите им.“
В статия за сп. „Форбс“ Джон Иснър неотдавна също направи направи сметка, че повишените наградни фондове не могат да компенсират нарастващите разходи на играчите.
„Гледайте на тениса като на бизнес, казва Иснър. „Когато пътувам за Голям шлем, трябва да намеря място, където да отседнем аз, семейството ми и целият ми екип. Освен това обаче още 256 мъже и жени си търсят къща по същото време и на същото място. Добавете сега и туристите, медийните екипи и цялата тенис индустрия. Тази година по време на Wimbledon си намерих хубаво място на пешеходно разстояние от All-England Club на цена от £30 000 за целия период на турнира. Парите, които се взимат след първи кръг обаче са £45 000. След като извадя полетите, заплатите и другите разходи, аз съм на загуба“.
За Ноа Рубин проблемът е и по-дълбок. Аргументът му не е само финансов, а е свързан с бъдещето на тениса, така както хората биха искали да го виждат. „Защото, ако извадим от сметка Големия Шлем, навсякъде по другите мачове има празни трибуни“.
TennisKafe.com
