Когато шест поредни години си завършвал като №1, имаш 14 титли от Големия шлем, 7 от които на Уимбълдън, е ясно, че в кариерата си имал не един или два впечатляващи мача. Пийт Сампрас обаче отличава един сблъсък и няма по-подходящ опонент от големия му съперник Андре Агаси.
Уимбълдън, 1999 г.. Пистъл Пийт влиза в турнира като петкратен шампион, докато Агаси търсеше своя втори трофей от надпреварата.
„Хората ме питат кой е най-добрият мач, който съм изиграл – това е той,“ каза Сампрас за сайта на ATP.
6-3 6-4 7-5 за по-малко от два часа в All England Club. Действително представянето му бе феноменално:
„Играх перфектен тенис на трева – движих се добре, посрещах и сервирах добре срещу най-добрият изпълнител на ретур в света. Представях се по възможно най-силния начин, бях в зоната.“
Години по-късно Роджър Федерер надмина постиженията на Пийт на Уимбълдън, но въпреки това той остава един от най-великите състезатели, стъпвали на свещената трева:
„Винаги има напрежение, когато играеш на Уимбълдън. Сякаш беше Super Bowl на нашия спорт,“ добави Сампрас, визирайки най-голямото събитие в американския футбол.
„Честно казано, формата ми преди турнира не бе от значение. Чувствах се добре, Централният корт ме вдъхновяваше и Уимбълдън винаги обръщаше сезона ми.“
Връщайки се към двубоя с Агаси, Пийт си припомни:
„Физически и психически това беше перфектният мач. Да, би се радвал да спечелиш трофеи по пътя към Уимбълдън, да натрупаш увереност и да покажеш на другите, че играеш добре, но успехът ми в Куинс не ми изглеждаше важен.“
„Знаех, че в момента, в който потегля за Уимбълдън и премина през първите няколко мача, ще бъде сред претендентите за трофея. Настилката, това какво означава мястото за мен… Винаги знаех, че ще се представя добре.“
След тази знаменита победа Сампрас триумфира в All England Club и през следващата година, но така и не успя да го направи отново след това. Титлата му от US Open 2002 се оказа последната от Големия шлем в неговата колекция.
TennisKafe.com
