Пийт Сампрас и невидимата сила, която го отведе до най-дългия му поход на Ролан Гарос

Пийт Сампрас и невидимата сила, която го отведе до най-дългия му поход на Ролан Гарос

Живеем в ерата на Голямата тройка, но властелините от миналото остават завинаги в историята на играта. За тях се носят митове и легенди, зараждат се яростни съперничества, епохите се преплитат една в друга и ни карат все по-често да превъртаме лентата назад, за да се докоснем до тяхната магия. След като TennisKafe.com ви представи рубриката „Властелините на Големия шлем“, е ред да започнем поредицата „Легендите от миналото“. В нея ще ви връщаме най-вече в миналия век, за да си спомним някои от най-големите съперничества, исторически събития и истории.

Ролан Гарос винаги е представлявал непреодолима бариера за Пийт Сампрас. В кариерата си знаменитият американец вдигна 14 титли от Големия шлем, но нито една от тях не дойде на клея в Париж. Въпреки всичко – една история за силата на духа с главен герой Пистъл Пийт се откроява в летописите на Откритото първенство на Франция. Тогава, когато бившият №1 беше най-близо да триумфира.

Сампрас пристига на Ролан Гарос през 1996, след като поне по веднъж вече е печелил останалите „мейджъри“. Въпреки че е поставен под №1, играещият сервис-мрежа американец е загубил седем от последните си 10 мача на клей и повечето анализатори и фенове дори не го поставят сред външните фаворити за трофея.

Pete Sampras

Има обаче една сила, която тласка Пийт напред и той чупи всички бариери на настилката, която просто не се вписва в стила му на игра. Близо месец преди началото на турнира, на 3 май, бившият му треньор Тим Гъликсън напуска този свят след неуспешна битка с тумор на мозъка. Бившият №1 е съсипан емоционално и това се отразява във всеки негов изпълнен сервис, във всеки форхенд и бекхенд на корта.

Двамата с Гъликсън работят заедно от 1992 до 1995, когато Пийт е крал на Уимбълдън, а успява да стигне и до отличията в Мелбърн и Ню Йорк. И тогава, в Париж, се появява някаква вътрешна сила, която задвижва двигателя на Сампрас.

Жребият е ужасяващ, а американецът трябва да играе пет сета срещу двукратния шампион Серхи Бругера още във втори кръг. Успява да измъкне победата, а веднага след това се налага над сънародника си Тод Мартин отново в пет части. Следва още по-труден тест – Джим Къриър.

Именно двукратният шампион в Париж е човекът от другата страна на мрежата на Australian Open 1995, когато Сампрас избухва в сълзи само дни след като треньорът му Гъликсън е бил диагностициран с рак. В Мелбърн бившият №1 обръща мача от 0-2 сета, а абсолютно същото се случва и на корт „Филип Шатрие“ година по-късно.

Публиката е зад Сампрас, а американецът достига първия си полуфинал след успех с 6-7(4) 4-6 6-4 6-4 6-4.

„Беше време да направя решителната крачка. Знаех, че именно това е нещото, което Тим би искал да направя“, пише Пистъл Пийт в своята автобиография „A Champion’s Mind“.

„Парижаните са проницателни, тенис естети… Те ясно знаеха, че току-що съм загубил Тим и симпатията им към мен беше очевидна. Пресата им работеше постоянно върху историята. Тим току-що бе починал, но заради журналистите и непрестанните им въпроси беше по-жив в мислите ми в сравнение с всеки друг момент, откакто се разболя“, пише още американецът, цитиран от ATP.

В последните три сета Сампрас успява да се приспособи и да държи топката далеч от смъртоносния форхенд на Кириър. Пийт се фокусира върху размяната на бекхенди и до съвършенство изпълнява всяко движение към мрежата. Вдига процента вкаран първи сервис и започва да изстрелва ас след ас. Именно след директна точка от начален удар стига до успеха след повече от три часа игра.

Съперникът му изпитва съмнения относно физическите сили на Сампрас. По-младият американец играе третия си петсетов мач и е на предела на възможностите си, но сякаш играе не със собственото си тяло, а с друго. Самият Къриър признава, че няма представа как Сампрас е успял да прави поредни асове при тези обстоятелства.

Pete Sampras

Пийт в крайна сметка води с 16-4 в общия баланс срещу сънародника си и година по-късно, в интервю за Sports Illustrated, казва, че му е „писнало“ да го побеждава „всеки път“.

Физическата енергия на Сампрас обаче стига дотук. Настилката, условията, психическото натоварване и силите, както и Евгени Кафелников са срещу Пийт. Американецът губи тайбрека в първия сет на полуфинала, а после печели само два гейма до края на мача. Това остава най-доброто му класиране на Откритото първенство на Франция.

Този турнир обаче се оказва по-скоро трамплин за бившия №1, който е повече от мотивиран до края на сезона и печели титлата на US Open за четвърти път, както и финалите на ATP за трети.


В партньорство с Булевард България
Tenniskafe.com предупреждава, че модераторите на сайта трият коментари, които съдържат обидни квалификации, нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница. Не се допускат коментари, които съдържат спам, както и такива с главни букви (думи, фрази и изречения). Не се допускат опити за реклама без знанието и разрешението на администраторите на сайта. Модераторите не коментират причините за изтриване на постове и други модераторски намеси.
Copyright © 2020 TennisKafe.com, Тенискафе ООД, Стара Планина 3, Управител: Асен Григоров. Всички права запазени.
Created by WPH