Хуан Мартин дел Потро по всяка вероятност ще сложи край на кариерата си след следващите две седмици, в които ще играе на турнирите в Буенос Айрес и Рио де Жанейро. Щом две години и половина пауза не са разрешили проблема с коляното, то може би е наивно да мечтаем за поредното чудодейно завръщане на корта. Самият той не го вярва. Просто иска да може да живее като нормален 33-годишен човек. Целият тенис свят му го желае искрено, защото в хода на кариерата си ДелПо показа, че такива като него са рядкост – толкова добронамерени, искрени, истински, въпреки всичко, което му поднесе съдбата.
Едва ли има тенисист, когото в по-голяма степен да свързваме с думите: „а какво щеше да бъде, ако…“. Ако беше здрав, разбира се. Лично моето мнение – ако Дел Потро беше здрав, то по всяка вероятност нито един от Новак Джокович, Роджър Федерер и Рафаел Надал нямаше да има толкова титли от Големия шлем, колкото има в момента. Защото „Кулата от Тандил“ притежаваше потенциала да постигне дори повече от това, което постигна Анди Мъри. Да печели титли от „мейджърите“, да спори за №1 в света и защо не да говорим за „Голяма четворка“ или „Голяма петорка“.
Но стига с хипотезите. Тук ми се иска да акцентираме на друго. На това, което Дел Потро постигна на корта. Защото то бе много. А на фона на дългите периоди извън корта то е още по-впечатляващо. Той самият каза, че е сбъднал всичките си мечти в тениса. И няма причина да не го мисли. Титла от Големия шлем, триумф в Купа Дейвис, спечелен турнир от Мастърс 1000, общо 22 АТР титли, два медала от Олимпийски игри, многобройни магични завръщания, приказни мачове и спиращи дъха моменти.
Затова в следващите редове ще опитам да събера най-хубавите моменти на Дел Потро на корта. А те със сигурност са сред най-любимите на всеки тенис фен.
US Open 2009 – титлата от Големия шлем и победите над Надал и Федерер
На пресконференцията в Буенос Айрес, на която обяви тъжната за всички новина, Дел Потро бе попитан за най-хубавите си моменти. Отговорът започна мигновено: „US Open 2009 и последните два мача срещу Надал и Федерер. Тези вечери бяха уникални.“
ДелПо стартира турнира в Ню Йорк като №6 в схемата. Победи Хуан Монако, Юрген Мелцер, Даниел Кьолерер, Хуан Карлос Фереро и Марин Чилич, за да стигне до полуфинал. Срещу Чилич обърна от сет и пробив пасив, като взе 17 от последните 20 гейма в мача.
На полуфинала Надал не бе в състояние да спре аржентинеца към първия му финал в турнир от Големия шлем. За да се стигне до мача за трофея. Федерер не бе губил мач в Ню Йорк от 2003 година. Маестрото се бе запътил към шеста поредна титла в турнира, водейки със сет и пробив във втория. Само че Дел Потро не спря да вярва в себе си, форхендите ставаха все по-мощни и накрая мечтата се превърна в реалност.
„От малък мечтаех за това. Изпълних мечтата си. Това е невероятен момент. Невероятен мач, невероятни хора. Всичко е перфектно“ – каза той след успеха.
Той се превърна в един от едва тримата, освен Надал и Джокович, побеждавали Федерер във финал на турнир от Шлема. И в първия, победил Федерер и Надал в един и същ „мейджър“.
Олимпийските игри в Рио
2016-а е може би най-емоционалната година в кариерата на Дел Потро. Тя започна с поредното завръщане след близо една година пауза. На старта на олимпийския турнир в Рио де Жанейро той бе №145 в света. Това не му попречи на втора поредна Олимпиада да прекърши надеждите на Новак Джокович, като го победи още в първи кръг.
На полуфинал се справи с Надал в много тежък мач и така си гарантира медал. Финалът срещу Анди Мъри продължи над четири часа, a в крайна сметка и силите не стигнаха на „Кулата от Тандил“ за златото. Той обаче бе доволен. „Вече спечелих среброто, това е достатъчно за мен.“
Триумфът за Купа Дейвис насред Загреб
Няколко месеца по-късно дойде и най-хубавото преживяване – титлата на Аржентина за Купа Дейвис,. Във финала „гаучосите“ трябваше да се изправят насред Загреб срещу много силния отбор на домакините.
Всичко започна с победа в четири сета срещу Иво Карлович. Само че след мача на двойки, загубен от ДелПо и Леонардо Майер, Аржентина губеше с 1-2 победи. Хуан Мартин бе на път да загуби финал за Купа Дейвис за трети път в кариерата си след 2008 и 2011. Не и този път. Не го спря дори фактът, че губеше с 0-2 сета срещу Марин Чилич в мача на първите ракети. Френетичната атмосфера в Загреб бе допълвана от аржентинската агитка. В нея имаше един човек, който не спираше да вярва, че ДелПо е способен на чудо – този човек бе Диего Марадона. Може би и с щипка от магията на великия футболист, Дел Потро постигна първия обрат от 0-2 в кариерата си, за да изравни резултата в срещата.
За да дойде мачът на вторите ракети, в който Федерико Делбонис победи Иво Карлович и така донесе единствената до момента титла от Купа Дейвис за Аржентина. Същият този Делбонис, който във вторник вечер ще се изправи срещу Дел Потро в Буенос Айрес.
Прекрасният сезон 2018 – титла от Мастърс и втори финал в Шлема
Стигаме и до последния пълен сезон на тура за Дел Потро – 2018-а, която отново ни напомни за какъв тенисист става дума. Завръщането бе започнало още през 2017-а, но през 2018-а дойдоха няколко специални момента. Още в началото на сезона той се завърна в топ 10 за първи път от 2014-а насам.
През март пък дойде и единствената му титла на ниво Мастърс 1000. В пустинята на Индиън Уелс на финала съперник бе Роджър Федерер, който сервираше за спечелване на мача и имаше три шампионски точки. Е, няколко минути по-късно трофеят за шампион бе вдигнат от аржентинеца.
На US Open ДелПо бе трети поставен, което говори допълнително за чудесната година, която имаше преди това. До четвъртфинал не загуби сет, а Джон Иснър бе в състояние да вземе само един. На полуфинал съперник бе Надал, който се отказа след два спечелени от съперника му сета. На финала Дел Потро загуби в три сета от Джокович.
И още няколко момента, които показват какъв човек е бившият №3 в света:
US Open 2017 и обратът срещу Тийм
Дел Потро губи с 0-2 сета срещу Доминик Тийм и видимо има огромни физически проблеми. Впоследствие признава, че е обмислял да се откаже. Само че в началото на третия сет пробива. Снимката улавя момента, в който Марди Фиш го кара да се усмихне.
Няколко часа по-късно и след два спасени мачбола – ДелПо спечели с 1-6, 2-6, 6-1, 7-6, 6-4.
Сълзи от щастие
US Open 2016, четвъртфинал със Стан Вавринка
Швейцарецът сервира за мача при 5-2 в четвъртия сет, когато „Артър Аш Стейдиъм“ избухва в скандирания „Дел По, Дел По“. Може и да си висок 198 сантиметра, но това не може да спре сълзите, които демонстрират колко ценен е моментът за него.
Когато накараш Надал да се хване за главата
Това разиграване може би добре обобщава един от най-страховитите удари в тениса – форхенда на Дел Потро. Скоростта е такава, че дори виделият всичко в спорта Рафа Надал се хваща за главата.
La réaction de Nadal dit tout du coup de massue qu’était le coup droit de del Potro. #DelPoThor
— COURTS Mag (@CourtsMag) February 5, 2022
Dire que nous ne verrons bientôt plus jamais ça en direct… Quelle tristesse.pic.twitter.com/I8qzFXgcMa
Джеймс Блейк: Дел Потро ме чакаше един час, за да ме прегърне
Някогашният съперник на корта Джеймс Блейк сподели своя любим момент с аржентинеца. „Когато Дел Потро ме чакаше един час в съблекалнята след последния мач в кариерата ми, за да ме прегърне. Гигант с гигантско сърце.“
The time @delpotrojuan waited for an hour in the us open locker room for the last match of my career to finish so he could give me a hug. A giant man with a giant heart. Much love and best wishes for the next chapter, my friend. https://t.co/yZtKNeXY9V
— James Blake (@JRBlake) February 6, 2022
Посланието към Анди Мъри
Последният момент е нещо като пожелание. Нещо като тайна надежда от мен и от всички фенове на тениса, че чудеса съществуват. Думите са на самия Дел Потро след онази пресконференция преди три години, когато Анди Мъри обяви, че Australian Open 2019 ще бъде по всяка вероятност последният турнир в кариерата му.
Шотландецът искаше чрез операцията на тазобедрената става да получи по-добър живот и изобщо не мислеше за завръщане на корта. В понеделник Мъри ще се завърне в топ 100. Така че Хуан Мартин, направи необходимото, за да можеш да живееш спокойно. Ако другото е възможно, всички ние ще се радваме. Ако не, бъди щастлив.
Ето и думите му към Мъри тогава. Всъщност, направо ги отправям към Дел Потро:
„Хуан Мартин, тъкмо изгледах пресконференцията ти. Моля те не спирай да опитваш. Продължи да се бориш. Представям си болката и тъгата ти. Надявам се да преодолееш това. Заслужаваш да се оттеглиш при своите правила, каквото и да се случва. Обичаме те, Дел Потро и искаме да те видим щастлив и да си добре.“
Andy, just watched your conference. Please don’t stop trying. Keep fighting. I can imagine your pain and sadness. I hope you can overcome this. You deserve to retire on your own terms, whenever that happens. We love you @andy_murray and we want to see you happy and doing well. 🙏
— Juan M. del Potro (@delpotrojuan) January 11, 2019
