Rolex Monte-Carlo Masters, финал
Стефанос Циципас – Алехандро Давидович Фокина 6-3, 7-6(3)
Стефанос Циципас отново е шампион в Монте Карло. Първенецът от 2021-а защити трофея си в Княжеството и година по-късно след успех с 6-3, 7-6(3) във финала срещу Алехандро Давидович Фокина.
В четвъртия си финал на ниво Мастърс 1000 гъркът се превърна в едва шестия тенисист с две последователни титли в Монте Карло като се присъедини към легенди като Рафаел Надал, Хуан Карлос Фереро, Томас Мустер, Бьорн Борг и Илие Настасе. Той е и първият тенисист извън „Голямата четворка“ от 2003-а насам, който успява да защити трофей от тази категория.
Циципас постигна всичко това след прекрасна седмица, в която с агресивния си тенис отново ни напомни, че на клей може да бъде победен много трудно. Той преодоля Фабио Фонини, Ласло Джере и Александър Зверев по пътя към финала, а най-трудният му мач бе на четвъртфинала с Диего Шварцман, когато обърна от 0-4 в третия сет.
За него това е титла №8 на ниво АТР като тя идва при 19-ия му финал. За съперника му Давидович Фокина това бе дебютен финал изобщо в тура, а в него той отново демонстрира, че достигането му до последния мач в турнира изобщо не е случайно. Един слаб период в края на първия сет и началото на втория костваше много на испанеца, но от една много тежка позиция той успя да се върне във втората част и да затрудни максимално Циципас до самия край. На два пъти в нея испанецът връщаше пробив и вкара сета в тайбрек, в който обаче съперникът му бе отличен.
STEF AT THE DOUBLE 🏆🏆
— Tennis TV (@TennisTV) April 17, 2022
The moment @steftsitsipas went BACK-TO-BACK in Monte-Carlo!#RolexMCMasters pic.twitter.com/Nux2meJBj8
Противно на очакванията Давидович Фокина започна мача по-спокойно, бързо намери ритъм на форхенд и това му донесе ранен пробив. Циципас обаче реагира добре като на свой ред започна да доминира с форхенда си и спечели пет от следващите шест гейма, за да поведе в сетовете след 31 минути. В този период гъркът проби на два пъти подаването на съперника си и загуби едва една точка на сервис.
Предимството на световния №3 му донесе ранен аванс от 2-0 във втората част и в тези минути Давидович Фокина изглеждаше в нокдаун. Този път той бе тенисистът, който много бързо успя да се пренастрои и да окаже максимална съпротива на фаворита. Агресивната му игра и чудесното движение по корта помогна за бързото връщане на пробива. В следващите минути двамата печелеха лесно подаванията си преди световният №46 да направи серия от грешки в деветия гейм. Двата брейкбола при 15-40 бяха спасени, но след три равенства се стигна до трети, който бе реализиран след нова грешка на испанеца.
Циципас сервираше за спечелване на мача, но вече нямащият нищо да губи изигра превъзходен гейм на ретур и набързо стигна до изравняване за удоволствие на зрителите, препълнили трибуните на „Рение III“.
Така се стигна до тайбрек, в който обаче Стефанос демонстрира най-доброто от себе си, рано натрупа аванс и накрая реализира втория си мачбол за 7-3.
И за двамата финалисти предстои пътуване към Барселона за участие на АТР 500 турнира през следващата седмица. Циципас е поставен под №1 и ще почива на старта, докато Давидович Фокина ще срещне квалификант в първи кръг.
Ето и какво казаха двамата по време на награждаването:
Давидович Фокина: „Поздравления, Стефанос. Днес игра по-добре от мен. Много си добър. Скоро искам реванш. Благодаря много на моя екип. Борехме се за такива моменти. Да бъда тук с вас е невероятно. Благодаря и на зрителите, които ме подкрепиха тази седмица. Беше невероятна седмица. Надявах се един ден да играя тук, а сега съм на финал. Надявам се да се върна догодина“, коментира финалистът, който си осигури дебют в топ 30 в понеделник.
Циципас: „Искам да те поздравя. Спомням си, когато играх първия си Мастърс финал. Разбирам какво чувстваш. Ти ме правиш по-добър. Мисля, че сме играли и като юноши. Изминахме дълъг път. Искам да те поздравя за тежката работа. Поздравления за теб и хората, които са зад гърба ти. Това е невероятен турнир. Спечелих го миналата година. Това е специално място за мен. Това беше първият турнир, който гледах като шестгодишен. Не съм си мислел, че ще бъда тук. Благодаря на целия ми екип, че ми помага. На баща ми, на майка ми, на брат ми, на семейството ми. И на Патрик (Муратоглу) – ако не бе поел риска да ме приемеш в своята академия преди няколко години, може би нямаше да съм тук. Искам да благодаря и на моите сънародници. Монако, благодаря много.“
