Стефанос Циципас се превърна в най-успешния гръцки тенисист още с първите си стъпки в професионалния тенис. Той стигна до №1 при младежите и направи успешен преход към професионалния, като сезон 2018 бе първият му пълен, а този се очертава в пъти по-добър.
Бащата на Циципас, Апостолос, е и негов треньор, а майка му, която е рускиня, е бивша тенисистка. Дядо му пък има златен олимпийски медал като футболист и е бил треньор на Спартак Москва. Самият Стефанос за пример е имал само Константинос Економидис, но смята, че не е недостатък Гърция да не е имала преди толкова голяма звезда.
„Важно е да се значе, че идвам от страна, която няма богата история в тениса, която не е имала топ играчи“, каза Циципас.
Липсата на много добри състезатели може да се дължи и на местната федерация и нейната политика, а Стефанос разкри, че сред най-големите му трудности в началото е била липсата на достатъчно подкрепа.
„Беше тежко. Нямах подкрепа от Федерацията по тенис, пътувах на собствени разноски, покривах всички разходи и си имах собствени треньори. Сега обаче нещата се промениха и нямам нужда от федерация зад гърба си.“
„Имам достатъчно подкрепа от Академията на Патрик Муратоглу. Баща ми ми даде съвети по отношение на психиката и как да правя правилните неща. Двамата с майка ми имат културни различия и ме образоваха добре.“
Психиката на Стефанос е непоклатима и защото той не приема нещата твърде насериозно, защото знае, че нищо не е на всяка цена. Когато е на 16, той има среща със смъртта, след която научава кое е най-важното в живота.
След поредица от „Фючърс“ турнири той решава да се наслади на почивния си ден в Ираклио, но вместо да се насочи към старото пристанище в столицата на остров Крит или да се разходи в двореца Кносос, решава да поплува. Красотата на морето обаче понякога е лъжовна. Внезапно вълните стават огромни и хващат тенисиста в смъртоносните си окови. Той започва да губи ориентация, да гълта вода и да е сигурен, че няколко секунди го делят от отвъдното. Борбата за живот е жестока, но водата постепенно изпива жизнените му сили, прониква във всяка клетка от тялото му и започва да пречупва волята му.
В такива моменти човек осъзнава колко незначителен и безсилен е при челен сблъсък с величието на природата. За щастие единствено навременната намеса на баща му, който някак си изплува до близките скали и го насочва към тях, му спасява живота… и го променя завинаги.
Така Циципас научава, че тенисът не е всичко. Започва да се занимава с фотография, снима видеа и разпуска от напрегнатия живот в Тура, който както казва и самият тенисист, не става по-лесен, но става по-хубав за него.
TennisKafe.com
